Download Template for Joomla Full premium theme.

Deutschland online bookmaker http://artbetting.de/bet365/ 100% Bonus.

Online bookmaker bet365

Bubble chart 8 emotions 3 groups

Страхът е най-често срещаната емоция в разказите за лични преживявания през различните етапи на кризата, породена от Covid-19

Анализ на текстове от 45 ретроспективни календарни интервюта с представители на три различни групи от българското общество показва, че страхът е емоцията, която се среща най-често в разказите на хората за пандемията. Обработеният текстов материал обхваща повече от 220 хиляди думи и включва разказите на работещи родители с малки деца, лица с хронични заболявания и лица, изгубили работа по време на кризата, породена от Covid-19.

Участниците в изследването са поканени да споделят лични преживявания, свързани с различни аспекти на своето ежедневие и промените, свързани с противоепидемичните мерки. Събраните данни включват разкази за отражението на пандемията върху професионалния и семейния живот, социалната активност, здравословното състояние и навици, времето за хоби, спорт, образование, квалификация и др. Всички календарни интервюта са фокусирани върху отделните етапи на кризата през периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. Проведен е тематичен контент анализ, а с помощта на специализиран софтуер е проследено наличието на емоции в речта. За целта екипът на изследването създава специализиран речник, основан на класификацията на емоциите на психолога Карол Изард. Учените формират групи от семантично свързани понятия с помощта на синонимни речници и речници на сродните думи в българския език.

Резултатите показват, че страхът се откроява ясно като доминираща емоция в разказите за пандемията, следван от емоциите интерес, тъга и радост. Любопитни са различията, които се очертават между представителите на трите групи, включени в изследването. При работещите родители, в текстовете по-често присъстват думи, които свидетелстват за радост и интерес. В речта на лица с хронични заболявания се появяват нюанси на гнева, които допълват преобладаващите страх и тъга. В групата на лицата, изгубили работата си, се появяват отвращение и изненада, които изцяло отсъстват или са много слабо представени в другите две групи.

Предстои резултатите от проведените анализи да бъдат представени на международни форуми и да бъдат публикувани в специализирани научни издания. Изследването се провежда по проект „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията", реализиран от Институт за изследване на населението и човека – БАН с договор № KП-06-КД2/5, финансиран по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.

Повече за проекта можете да откриете на:
www.cov19resilience.social

BAS zala

 

XIII Национална школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки

"Пътища към устойчивото развитие:

подходи и приноси на социалните науки"

25 - 27 май 2022 г., София

ТЕМА:

Темата на тазгодишното XIII издание на Националната школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки е вдъхновена от Целите за устойчиво развитие, заложени в глобалната Програма за устойчиво развитие до 2030 г. на Организацията на обединените нации, и обявяването на 2022 година от ООН за Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие.

17-те Цели обхващат трите измерения на устойчивото развитие: икономическото, социалното и екологичното, а в областта на социалните науки попадат цели като Цел 3: Добро здраве и благополучие, Цел 4: Качествено образование, Цел 5: Равенство между половете, Цел 8: Достоен труд и икономически растеж, Цел 10: Намаляване на неравенствата, Цел 17: Партньорства за постигане на целите. С присъединяването ни към тези глобални усилия целим да покажем значимия принос на младите български изследователи в областта на социалните науки за постигане Целите за устойчиво развитие и за насърчаване благополучието и реализирането на индивидуалния потенциал на човека и прогреса и благоденствието на обществата.

ВРЕМЕ:

Школата ще се проведе на 25, 26 и 27 май 2022 г.

ФОРМАТ:

Школата ще се проведе в хибридна форма в гр. София и онлайн.
Програмата ѝ ще включва лекции и тематични секции с представяне на научни съобщения.

ЛЕКТОРИ:

В лекцията си проф. д-р Катя Стойчева ще разгледа връзките между писане и творчество, анализирайки писането като индивидуална компетентност и професионална дейност и литературата като творческа дейност.
Доц. д-р Диана Бакалова ще представи резултати от проведено научно изследване на актуалните емиграционни нагласи на младите хора в България с фокус върху техните психологични детерминанти.
В лекцията си доц. д-р Анна Александрова-Караманова ще представи основни аспекти на международната научна публикационна активност в контекста на интеграцията в глобалната научна общност.

ВАЖНИ ДАТИ: 

  • Подаване на заявки за участие в Школата и резюме: до 18 март 2022 г.
  • Получаване на потвърждение за приемане на резюмето и програма на Школата: до 15 април 2022 г.
  • Заплащане на такса правоучастие: до 10 май 2022 г.
  • Изпращане на пълния текст на докладите: до 15 юли 2022 г.
Изпращайте докладите на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. след приключването на школата.
Всички доклади ще бъдат рецензирани и получилите положителна рецензия ще бъдат публикувани в Том 3 на Сборник доклади на Национална школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки - ISSN: 2683-0868 (Online), ID № 3900 в Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране.
 Заявка за участие и запитване по всички въпроси
 можете да изпратите на:

Е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Свалете оттук:

Покана

Заявка за участие

Изисквания за подготвяне на резюме

Пленарни лекции

Изисквания за подготвяне на доклад

Директор на школата: доц. д-р Анна Александрова-Караманова

 

ANSO project

От януари 2022 г. в Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на тригодишен международен научноизследователски проект

ЗДРАВНИ И ПСИХОСОЦИАЛНИ ДЪЛГОСРОЧНИ ЕФЕКТИ И КОПИНГ РЕСУРСИ ПРИ ТЕЖКО ИЛИ КРИТИЧНО ПРЕБОЛЕДУВАЛИ COVID-19: КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ (2022-2024)

Проектът е финансиран от Alliance of International Science Organizations (ANSO) по Програма за съвместни изследвания - 2021 г. (ANSO-CR-PP-2021-10)
Ръководител на проекта:
доц. д-р Анна Александрова-Караманова, Департамент „Психология", Институт за изследване на населението и човека – Българска академия на науките
Партньори по проекта:
проф. д-р Петер Халама, Център за социални и психологични изследвания – Словашка академия на науките
доц. д-р Анита Лаури Корайлия, Департамент по психология, Факултет по хуманитарни и социални науки, Университет в Загреб, Хърватия
проф. д-р Адриана Бабан, Департамент по психология, Университет Бабеш-Боляй, Клуж-Напока, Румъния

Пост-ковид синдромът е състояние, характеризиращо се с дългосрочни симптоми и усложнения, които продължават или се развиват след остър COVID-19. Установено е, че по-голямата част (до 80%) от пациентите, приети в болница с тежка форма на COVID-19, изпитват дълготрайни физически и психологични симптоми.
Целта на изследването е да проучи с помощта на качествени методи преживяванията на тежко или критично преболедували COVID-19 в рамките на една година след изписване от болницата в четири държави от Източна и Централна Европа: България, Словакия, Хърватия и Румъния. Ще бъдат проучени както негативни (физически и психични симптоми, когнитивни симптоми, посттравматичен стрес, затруднения в социалното функциониране, намалена способност за самостоятелно функциониране и др.), така и позитивни пост-ковид ефекти (посттравматичен растеж). Ще бъде оценена ролята на личностните (напр. Аз-ефективност, резилианс, надежда, оптимизъм), социалните (напр. социална подкрепа) и други (напр. финансови) копинг ресурси в периода на възстановяване. Ще бъдат анализирани връзките между пост-ковид ефектите и копинг ресурсите, тяхната роля в преживяването на различни пътища към възстановяването, както и влиянието на локалния социокултурен контекст и епидемичните ситуации в четирите държави.

In January 2022, the Institute for Population and Human Studies - Bulgarian Academy of Sciences started the implementation of the three-year international research project

HEALTH AND PSYCHOSOCIAL LONG-TERM EFFECTS AND COPING RESOURCES IN SEVERE OR CRITICAL COVID-19 SURVIVORS: A QUALITATIVE STUDY (2022-2024)

Funded by the Alliance of International Science Organizations (ANSO) within ANSO Collaborative Research Programme 2021 (ANSO-CR-PP-2021-10)
Principal Investigator:
Assoc. Prof. Anna Alexandrova-Karamanova, PhD, Department of Psychology, Institute for Population and Human Studies – Bulgarian Academy of Sciences
Project Partners:
Prof. Peter Halama, PhD, Centre of Social and Psychological Sciences - Slovak Academy of Sciences.
Аssoc. Prof. Anita Lauri Korajlija, PhD, Department of Psychology, Faculty of Humanities and Social Sciences, University of Zagreb, Croatia
Prof. Adriana Baban, PhD, Department of Psychology, Babes-Bolyai University, Cluj-Napoca, Romania

Post COVID-19 syndrome is a condition characterized by long-term symptoms and complications that continue or develop after acute COVID-19. It has been found the majority (up to 80%) of patients admitted to hospital with severe COVID-19 disease experience long-term physical and psychological symptoms.
The study aims to qualitatively explore the experiences of severe or critical COVID-19 adult survivors throughout the post-acute period (within 1 year post hospital discharge) in four Eastern and Central European countries: Bulgaria, Slovakia, Croatia, and Romania. It will examine both negative (physical and mental health symptoms, cognitive symptoms, post-traumatic stress, difficulties in social functioning, diminished functional ability, etc.) and positive (post-traumatic growth) long-term post COVID effects and will assess the role of survivors' personal (e.g., self-efficacy, resilience, hope, optimism), social (e.g., social support) and other (e.g., financial) coping resources in the recovery period. Relationships between post COVID effects and coping resources, their role in experiencing different roads to recovery, and impact of local sociocultural context and epidemic-related situations in the participating countries will be explored.

Още статии ...