iphs.eu

Институт за изследване на населението и човека при Българска академия на науките и тази година организира поредното 13-то издание на Национална школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки, което се проведе в хибридна форма. 

XIII Национална школа за докторанти и млади изследователи

"Пътища към устойчивото развитие: подходи и приноси

на социалните науки"

25 - 27 май 2022 г., София

Научната програма на Школата включваше 6 тематични секции с научни съобщения в областите психология, социология, икономика и управление, медии и комуникации, политология, културология, социални дейности, философия: „Позитивна психология и здраве", „Психично здраве, клинична и социална практика", „Социално възприемане и междуличностни взаимодействия", „Детско развитие и образователна среда", „Социални процеси, култура и ценности", „Икономически процеси и аспекти на политическия живот".

В рамките на научната програма учени от Институт за изследване на населението и човека – БАН представиха три лекции върху актуални теми в областта на социалните науки: „Емиграционни нагласи сред младите хора в България днес: психологични детерминанти и социално-демографски профил" (доц. д-р Диана Бакалова), „Писане и творчество" (проф. д-р Катя Стойчева), „Международна публикационна активност и интеграция в глобалната научна общност" (доц. д-р Анна Александрова-Караманова).

В XIII Национална школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки участие взеха общо 62 докторанти и млади изследователи. От тях 47 представиха свои научни доклади, а останалите се присъединиха към Школата като слушатели.

Най-добре представилите се участници бяха наградени с грамота за показани качества в представената разработка:

докторант Яна Петрова, СУ "Св. Кл. Охридски"
ас. д-р Таня Вазова, ПУ „Паисий Хилендарски"
докторант Мария Соколова, ИИНЧ – БАН
докторант Радостина Стоянова-Ширяев, ИИНЧ – БАН
докторант Цветина Младенова, УНСС

Директор на школата: доц. д-р Анна Александрова-Караманова

Екип от ИИНЧ-БАН (проф. д-р Т. Коцева, доц. д-р Е. Димитрова и К. Илиева) участва в проект „Цялостен анализ на текущото състояние и измерения на детската бедност и социално изключване в България, както и на политиките, програмите, услугите, бюджетите и механизмите за справяне с тях", чиято цел бе да задълбочи разбирането за бедността сред уязвимите групи деца. Бяха очертани специфичните за всяка група непосрещнати нужди и бариери пред достъпа до пет основни сфери на детското благосъстояние: образование и грижи в ранна детска възраст, училищно образование, здравеопазване, хранене и жилищно настаняване.

Изготвеният доклад „Не/равно детство: Цялостен анализ на детската бедност и социалното изключване в България" ще подпомогне разработването на Националния план за действие за прилагането на Европейската гаранция за детето в България.

Проектът е финансиран от УНИЦЕФ-България и е изпълнен в партньорство с Фондация „За нашите деца" и Национална мрежа за децата. Сътрудничество при изготвянето на анализа оказаха Регионалния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, както и междуведомствена експертна работна група към МТСП.

Департамент "Психология" на Института за изследване на населението и човека при БАН благодари на всички свои гости, на участниците и слушателите за съпричастието и съдействието при организацията и провеждането на семинара. Инициативата ни продължава да привлича внимание - 121 души заявиха интерес към допълнителните материали по темата за творчеството, а на отделните сесии на семинара присъстваха средно от 31 до 50  човека.

Събитието в образи можете да си припомните ТУК.

Вижте информация за събитието на сайта на Българска телеграфна агенция  ТУК

Желаем Ви творчески успехи и удовлетворение и до нови срещи с психологията на творчеството!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 По случай Световния ден на творчеството – 21 април - World Creativity and Innovation Day - EN | United Nations

ТВОРЧЕСТВОТО ВЪВ ФОКУСА НА ПСИХОЛОГИЯТА

Водещ: проф. д-р Катя Стойчева

09:00 - 10:30 Творческо мислене и решаване на проблеми
11:00 - 12:30 Творчество и писане
13:30 - 15:00 Творчеството в науката и изкуството, технологиите и културата
15:30 - 17:00 Какво мотивира творчеството и творческия процес?

 ПРОГРАМА

 Творческо мислене и решаване на проблеми

С какво се отличава творческото мислене и как се проявява то при решаването на проблеми? Ще продължим да разговаряме за интелектуалните умения и личностни нагласи, които подпомагат генерирането на творческа продукция, като отново ще ви предоставим възможност да ги наблюдавате и на практика, участвайки в творчески дейности. Асоциативният подход към творческото мислене ще представи проф. д-р Катя Стойчева, а дискусията по темата ще се води от д-р Елена Цанкова.

Писането е не само поле за литературно творчество; то е и професионално занимание в редица области, и изява на индивидуалната лингвистична способност. В какво се проявява творчеството на пишещия човек? Проф. д-р Катя Стойчева ще разгледа връзката на писането с креативността на индивида и развитието й, а с доц. д-р Александра Иванова ще разговаряме за мястото на писането в арт терапевтичната работа.

 Творчеството в науката и изкуството, технологиите и културата

 Какво мотивира творчеството и творческия процес?

Семинарът е открит за всички, които се интересуват от творчеството и искат да научат повече за изследванията и резултатите в психологията на творчеството от представители на Департамента по психология на ИИНЧ-БАН и техните гости.

Страхът е най-често срещаната емоция в разказите за лични преживявания през различните етапи на кризата, породена от Covid-19

Анализ на текстове от 45 ретроспективни календарни интервюта с представители на три различни групи от българското общество показва, че страхът е емоцията, която се среща най-често в разказите на хората за пандемията. Обработеният текстов материал обхваща повече от 220 хиляди думи и включва разказите на работещи родители с малки деца, лица с хронични заболявания и лица, изгубили работа по време на кризата, породена от Covid-19.

Участниците в изследването са поканени да споделят лични преживявания, свързани с различни аспекти на своето ежедневие и промените, свързани с противоепидемичните мерки. Събраните данни включват разкази за отражението на пандемията върху професионалния и семейния живот, социалната активност, здравословното състояние и навици, времето за хоби, спорт, образование, квалификация и др. Всички календарни интервюта са фокусирани върху отделните етапи на кризата през периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. Проведен е тематичен контент анализ, а с помощта на специализиран софтуер е проследено наличието на емоции в речта. За целта екипът на изследването създава специализиран речник, основан на класификацията на емоциите на психолога Карол Изард. Учените формират групи от семантично свързани понятия с помощта на синонимни речници и речници на сродните думи в българския език.

Резултатите показват, че страхът се откроява ясно като доминираща емоция в разказите за пандемията, следван от емоциите интерес, тъга и радост. Любопитни са различията, които се очертават между представителите на трите групи, включени в изследването. При работещите родители, в текстовете по-често присъстват думи, които свидетелстват за радост и интерес. В речта на лица с хронични заболявания се появяват нюанси на гнева, които допълват преобладаващите страх и тъга. В групата на лицата, изгубили работата си, се появяват отвращение и изненада, които изцяло отсъстват или са много слабо представени в другите две групи.

Предстои резултатите от проведените анализи да бъдат представени на международни форуми и да бъдат публикувани в специализирани научни издания. Изследването се провежда по проект „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията", реализиран от Институт за изследване на населението и човека – БАН с договор № KП-06-КД2/5, финансиран по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.

Повече за проекта можете да откриете на:
www.cov19resilience.social