Международни проекти
KNOWLEDGE SHARING AND DIGITALIZATION OF SCIENCE (DIGIKNOW)
От месец януари 2023 г. Институт за изследване на населението и човека – БАН започна изпълнението на проект по договор с номер 2022-2-BG01-KA210-VET-000097465
„Knowledge sharing and digitalization of science (DigiKnow)" по програма Еразъм+ на Европейския съюз.
В подкрепа на международното сътрудничество и с цел увеличаване капацитета на екипа на ИИНЧ, проектът е фокусиран върху дигитализацията на научната продукция и научните резултати в областта на психологията и демографията. Проектът се осъществява в партньорство с Университета в Болоня.
"The European Commission support for the production of this publication does not constitute an endorsement of the contents which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsi¬ble for any use which may be made of the information contained therein."
ТРАНСНАЦИОНАЛНИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ
Как да се предоставят социални консултации на мобилни граждани, движещи се свободно в рамките на Европейския съюз с цел трудова заетост или живот в друга страна - членка? Този въпрос се разглежда в рамките на проекта "Транснационални социални услуги" по програма "Еразъм+" на Европейския съюз, който стартира през месец май 2022 г. Институтът за изследване на населението и човека при Българска академия на науките е един от партньорите по проекта. Координатор на проекта е Университет за приложни науки в Хамбург, Германия. Партнират и две неправителствени организации Диакония, Хамбург и Българо-румънски трансграничен институт по медиация, Русе, България.
Идеята за проекта е продиктувана от трудностите, които някои организации в Хамбург, работещи на терен срещат при работа с български мигранти в неравностойно положение (българи, роми, турци). Предизвикателства там има както заради на общ познат език (от страна на мигрантите и на службите, НПО-тата), така и заради невъзможност документите им да бъдат използвани при здравна, трудова, образователна категоризация. В резултат на това повечето преминават в сивия сектор, където стават жертва на жилищни спекуланти, работят на черно, без здравни и социални осигуровки и т.н.
Така възникна проектът. С него търсим на варианти за достигане до групата и за решаване на конкретните проблеми чрез обмяната на опит между германските и българските сходни структури. Първоначално стартираме чрез дейности за обмяна на информация и на специалисти между двете страни, както чрез присъствени, така и чрез дистанционни срещи. Създаваме и обща платформа с вътрешно пространство за обсъждане на казуси, а в бъдеще се надяваме на развитие в посока общо решаване на казуси и промени в някои публични политики.
Повече информация можете да откриете на сайта на проекта: https://tss-net.eu/bg/.
ЗДРАВНИ И ПСИХОСОЦИАЛНИ ДЪЛГОСРОЧНИ ЕФЕКТИ И КОПИНГ РЕСУРСИ ПРИ ТЕЖКО ИЛИ КРИТИЧНО ПРЕБОЛЕДУВАЛИ COVID-19: КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ (2022-2024)
Пост-ковид синдромът е състояние, характеризиращо се с дългосрочни симптоми и усложнения, които продължават или се развиват след остър COVID-19. Установено е, че по-голямата част (до 80%) от пациентите, приети в болница с тежка форма на COVID-19, изпитват дълготрайни физически и психологични симптоми.
Целта на изследването е да проучи с помощта на качествени методи преживяванията на тежко или критично преболедували COVID-19 в рамките на една година след изписване от болницата в четири държави от Източна и Централна Европа: България, Словакия, Хърватия и Румъния. Ще бъдат проучени както негативни (физически и психични симптоми, когнитивни симптоми, посттравматичен стрес, затруднения в социалното функциониране, намалена способност за самостоятелно функциониране и др.), така и позитивни пост-ковид ефекти (посттравматичен растеж). Ще бъде оценена ролята на личностните (напр. Аз-ефективност, резилианс, надежда, оптимизъм), социалните (напр. социална подкрепа) и други (напр. финансови) копинг ресурси в периода на възстановяване. Ще бъдат анализирани връзките между пост-ковид ефектите и копинг ресурсите, тяхната роля в преживяването на различни пътища към възстановяването, както и влиянието на локалния социокултурен контекст и епидемичните ситуации в четирите държави.
ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ В ЗДРАВОСЛОВНИТЕ И РИСКОВИ НАГЛАСИ И ПОВЕДЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ (2017 - 2019)
Проектът е част от международното сравнително изследване на СЗО "Поведение и здраве при деца в училищна възраст - HBSC", вълна 2017/2018 г. Изследването се провежда на всеки 4 години от 1982 г. насам от международната изследователска мрежа HBSC, в която членува и българският екип от ИИНЧ-БАН, в сътрудничество с Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация. В България и всички участващи страни се събират данни за здравето и здравните поведения на юноши на 11, 13 и 15 години, разглеждани в техния социален контекст. Събирането и първоначалният анализ на националните представителни данни за вълна 2017/2018 г. в България се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката.
Ръководител на проекта: доц. д-р Лидия Василева
Членове на екипа по проекта от ИИНЧ-БАН: проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова, ас. д-р Евелина Богданова, гл. ас. д-р Богдана Александрова
На 19 май 2020 г. Регионалният офис на СЗО за Европа публикува доклада „На фокус: здравето и благополучието на юношите", представящ резултати от международното сравнително изследване „Поведение и здраве при деца в училищна възраст – HBSC", проведено през 2017/2018 г. в 45 държави от Европа и Канада. Изследването се провежда на всеки четири години от 1982 г. насам в нарастващ брой страни. В България то се реализира от екип от Институт за изследване на населението и човека – БАН и Научен център „Психология и здраве" и се ръководи от доц. д-р Лидия Василева, ИИНЧ-БАН.
Повече за резултатите от изследването в България и за резултатите в международен сравнителен план можете да научите ТУК.
Двете части на доклада „На фокус: здравето и благополучието на юношите" са достъпни на уеб страницата на Регионалния офис на СЗО за Европа на следните линкове:
том 1: Ключови резултати
www.euro.who.int/en/hbsc-spotlight-vol1
том 2: Ключови данни
www.euro.who.int/en/hbsc-spotlight-vol2
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТОРИ В РИСКОВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА (КОНСУМАЦИЯ НА АЛКОХОЛ, СЕКСУАЛНА АКТИВНОСТ И ЗАСЕДНАЛ НАЧИН НА ЖИВОТ) (2020-2022)
Проект в рамките на Споразумението за научно сътрудничество между Институт за изследване на населението и човека-БАН и Институт по антропология „Франциск И. Райнер" Румънска академия (ЕБР)
Ръководител от българска страна: доц.д-р Ергюл Таир
Ръководител от румънска страна: ст.н.с. I ст. Корнелия Рада
Редица изследвания представят негативните влияние на ирационалната консумация на алкохол, рисковото сексуално поведение и заседналия начин на живот върху здравето на младите хора, като се отчита значимата роля на индивидуалните фактори. Целта на проекта е да проучи психологическите фактори, определящи рисковото поведение на младите хора от Румъния и България, наред със създаването на образователни програми, насърчаващи здравословния начин на живот, като се вземат предвид индивидуалните характеристики и специфичните мотиви, които отразяват семейния живот и културния контекст.
- ,Здраве, поведение и качество на живот при български юноши в училищна възраст: тенденции, рискови фактори, социални въздействия" С партньорство и финансиране от УНИЦЕФ-България по договор за сътрудничество по програма „Здравно поведение при деца в училищна възраст – България 2014" между ИИНЧ БАН и УНИЦЕФ.
Анализира се широк кръг от здравни поведения и психологически променливи при българските юноши в контекста на семейството и училището сред национална представителна извадка на възраст 11-15 г. Предвижда се международно сравнение с юноши на същата възраст от 43 страни в изследователската мрежа HBSC и национално сравнение с анализ на тенденциите с проведеното изследване през 2006 г. Ръководител на екипа: доц. д-р Лидия Василева. Срок: 10. 2014 – 10. 2016 г.
Международни обучителни семинари: Учени от Института на изследване на населението и човека, членове на българския екип в Международната научна мрежа „Поведение и здраве при деца в училищна възраст" (Health Behaviour in School-aged Children – HBSC, www.hbsc.org), участваха в два международни обучителни семинара по методология на количествените изследвания, организирани от HBSC с помощта на Оперативен грант от здравната програма на Европейския съюз - 20-22 май, 2015 в Талин, Естония и 24-26 юни в София. Вижте повече за програмата на обучителните семинари.
Кръгла маса „Партньорства за по-добро здраве на децата в училищна възраст: проблеми, предизвикателства и решения", 1 февруари 2017. Вижте повече - презентации на кръглата маса
- ,,Динамична природа на междуетническите нагласи в България: социално-психологическа перспектива", финансиран от Швейцарска фондация за научни изследвания и съфинансиран от МОМН по Българо-швейцарска програма за научни изследвания. Kоординатор: Институт за социални науки, Университет в Лозана, Швейцария, представляван от д-р Ева Грийн. Ръководител на българския екип от страна на Департамент по психология, ИИНЧ – БАН - доц. д-р Йоланда Зографова. Срок на проекта: Април 2013 – Март 2016.
Презентация за развитието на проекта от междинната среща за изпълнение на Българо-швейцарската научноизследователска програма 2011-2016 г., проведена на 22 май 2014 г. от Министерството на образованието и науката и Швейцарската научна фондация. Повече информация за срещата вижте тук
- ,,Информираност и нагласи на индивида към актуални обществени проблеми – междукултурни различия" (международен колектив България, ИИНЧ, БАН – САЩ, Center for Slavic and East European Studies, Ohio State University, Columbus) с ръководител доц. д-р Р. Божинова;
- ,,Идентичност, акултурация и психологично благополучие при малцинствените групи на българските граждани от турски произход, българомохамедани и холандски граждани с турски произход" – международен колектив: Екип от българска страна с ръководител доц. д-р Е. Таир и Департамент по кроскултурна психология, Университет в Тилбург, Холандия;
- ,,Ценности и благополучие" (Финансиране: Факултет по социални науки, Университет в Хелзинки, Финландия с ръководител доц. д-р Е. Таир;
- ,,Разнообразие и Европейската публична сфера. Към гражданска Европа" (6РП на Европейската комисия) Diversity and the European Public Sphere. Towards a Citizens' Europe – Интегриран проект на консорциум от научни институции от 16 държави с ръководител на българския екип доц. д-р Й. Зографова
- ,,Транснационално сътрудничество за развитие на услуга за малките и средни предприятия „психологическа интервенция и превенция на конфликти при съчетаването на семейния и професионален живот" (безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001-7.0.01 „Без граници – Компонент 1", Приоритетна ос 7: Транснационално и междурегионално сътрудничество, Оперативна програма ,,Развитие на човешките ресурси" – МТСП). В колаборация с екип от Институт по философия и психология, Румънска академия на науките, Букурещ с ръководител доц. д-р А. Христова;
- ,,Възрастова валидизация на стандарти за ранно детско развитие и учене от 0–36 месеца" на УНИЦЕФ (Age validation study of early childhood development and learning standards – UNICEF) с ръководител гл.ас. д-р М. Атанасова;
- „Джендърни измерения на ромското включване" по поръчка на Световната банка, с ръководител проф. д-р И. Томова;
- ,,Идентифициране и редуциране на предразсъдъците като източник на конфликти между роми и останалото население – сравнение на случаите България, Италия, Румъния и Словения"; Grant Agreement No.: JUST/2010/FRAC/AG/1154 – 30-CE-0377112/00-32. Проектът е съфинансиран от Европейската комисия, Изпълнителна агенция „Правосъдие", бюджетна субсидия, Столична програма „Култура" и Институт „Отворено общество" с ръководител проф. д-р И. Томова;
- ,,Здравен статус и достъп на ромите до здравеопазване: сравнителен анализ на състоянието в 7 европейски страни (2008–2009)", с ръководител от българска страна проф. д-р И. Томова;
- FUTURAGE (Европейска пътна карта на изследванията по стареенето) по 7 РП на ЕС с ръководител доц. д-р Геновева Михова;
- ERA-AGE 2 (Европейско изследователско пространство по стареенето на населението) по 7 РП на ЕС с ръководител доц. д-р Геновева Михова.