Проекти с външно финансиране
ДОКУМЕНТИ ОТ АРХИВА НА ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ – ИЗВОР ЗА ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО (2022-2025)
През месец декември 2022 г. Институт за изследване на населението и човека при Българска Академия на науките стартира изпълнението на проект № КП-06-Н70/11 „Документи от Архива на Вселенската патриаршия – извор за демографското развитие на българските земи през Възраждането (2022-2025)", финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2021 г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.
Материалите от Архива на Вселенската патриаршия - Истанбул са неизвестни за родните изследователи. Това предопределя липсата на самостоятелно изследване, свързано с анализа на наличната в този Архив изходяща служебна кореспонденция като извор за демографското развитие на населението, обитаващо земите ни през Възраждането.
Основна цел на настоящия проект e набавянето, каталогизирането, разписването, превода, анализа и систематизираното представяне на служебната кореспонденция, свързана с демографската история на българските земи през Възраждането, която се съхранява в Архива на Вселенската патриаршия – Истанбул.
Нейната реализация се осъществява посредством изпълнението на следните основни научни задачи:
1. Запознаване с наличната литература по проблема и изграждане на специфичния за този тип изследвания теоретико-методологичен арсенал;
2. Издирване, набавяне, заснемане, дигитализиране и каталогизация на наличните в Архива историко-демографски извори, отнасящи се до интересуващите ни географско пространство и хронологичен диапазон;
3. Разписване (привеждане от ръкописен в печатен вид на текста) на набавения изворов материал;
4. Превод (от гръцки на български език) на разписания материал;
5. Обобщение и анализ на получените резултати с цел определяне на мястото и значението на този тип извори за единния национален архив от базови данни по историческа демография на българските земи през Възраждането.
С тяхното изпълнение:
1. Ще се създаде възможност за предоставяне на изследователите на уникален, неизвестен на родните изследователи, документален материал;
2. Ще се направи поредната стъпка при създаването на единна база данни по историческа демография на България, която успешно да се впише в общоевропейския масив;
3. Ще се представят на световната научна общност непознати извори за културното многообразие и националната идентичност на населението, обитаващо българските земи;
4. Ще се обособи база за подобряване изучаването на демографската история, особено в контекста на все по-разширяващото се дистанционно обучение, което се предлага от редица институции.5. Ще се публикува част от дигитализирания изворов материал, посредством което резултатите от проекта ще станат достояние на широката общественост.
Същевременно ще се идентифицират ключовите проблеми при осъществяването на идеята за създаване на единен електронен архив по историческа демография на България и ще се очертаят възможностите за тяхното разрешаване.
Ръководител на проекта е проф. д.и.н. Щилиян Д. Щерионав (ИИНЧ-БАН, Департамент „Демография").В екипа участват учени от Департамент „Демография": доц. д-р Венцислав Е. Мучинов, доц. д-р Даниела С. Ангелова, гл. ас. д-р Борис П. Боев, а също така учени от Софийски университет доц. д-р Светослав С. Риболов (СУ-БФ), ас. д-р Йоанис Каминис (СУ-БФ), гл. ас. д-р Александра Ф. Трифонова (СУ-ЦСВП) и учени от Институт по литература д-р Борислава Иванова
От месец ноември 2021 г. Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № КП-06-Н55/7 „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от COVID-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености", финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2021 г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.
Целта на проекта е да проучи влиянието на промените в ежедневието на българските юноши вследствие на пандемията от COVID-19 (заболяване на юношата или член на семейството, мерки за опазване на общественото здраве, живот онлайн, финансова несигурност) върху тяхното здраве и благополучие, и по-конкретно върху психичното им здраве, здравното им поведение, социалните им взаимодействия и академичната им мотивация и успеваемост, като отчете модериращите ефекти на социално-демографски характеристики и на личностните особености на юношите. Очакваме, че ефектите върху здравето и благополучието на младите хора в резултат на промените в ежедневието вследствие на пандемията от COVID-19 ще бъдат модерирани от социално-демографските и личностните фактори така, че за част от юношите ефектите ще бъдат по-скоро негативни, а за друга част от юношите – по-скоро позитивни.
За реализиране на заложената цел ще бъде проведено голямо национално представително количествено изследване с 4500 млади хора във възрастта на ранното и средното юношество (11-15 г.). В изследването ще бъде вграден качествен компонент под формата на отворени въпроси, които да проучат субективната гледна точка, преживяванията и начините на справяне на юношите в ситуация на криза и предизвикателства. Ще бъдат разработени основани на научни доказателства насоки за превенция и интервенция на нормативни проблеми на юношеското здраве и развитие и проблеми, свързани с функционирането по време на пандемията от COVID-19.
Ръководител на проекта е доц. д-р Анна Александрова-Караманова (ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология"). В екипа участват учени от Департамент „Психология" и Департамент „Демография" на ИИНЧ-БАН, както и учени от Бургаски свободен университет: проф. д-р Татяна Коцева (ИИНЧ-БАН, Департамент „Демография" и БСУ), доц. д-р Елица Димитрова (ИИНЧ-БАН, Департамент „Демография"), доц. д-р Красимира Минева (БСУ), ас. Евелина Богданова, дм (ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология"), гл. ас. д-р Емануела Паунова-Маркова (ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология"), гл. ас. д-р Татяна Йорданова (ИИНЧ-БАН, Департамент „Психология"). Предвидените дейности обхващат период от 3 години.
СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧНИ ЕФЕКТИ НА КРИЗАТА, ПОРОДЕНА ОТ COVID-19: ВЪЗПРИЕТ СТРЕС И ДИНАМИКА НА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА
От месец април 2021 г. Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № KП-06-КД2/5 „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията", финансиран по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.
Проектът има за цел проучване на социалнопсихологичните ефекти от кризата и свързаните с нея мерки, като се фокусира върху групи с високи нива на възприет стрес и върху експерти в областта на здравето и психосоциалната подкрепа. Планирано е дълбинно проучване на емоционалната динамика в различни фази на кризата, идентификация на водещи източници на тревожност и стрес, изследване на доминиращите стратегии за справяне със стреса. Изследването ще спомогне за натрупването на ново научно познание за ролята на определени личностови характеристики и общностни механизми за справяне с кризисни ситуации. Друг приносен аспект е работата върху връзките между социалната подкрепа и ефектите на възприятието.Проектът обединява мрежа от 9 изследователи от различни области на психологията и антропологията, като предлага интердисциплинарен подход към поставената проблематика. Ръководител е гл. ас. д-р Илина Начева. В екипа участват учени от Секция "Социална, трудова и консултативна психология" към ИИНЧ-БАН - проф. д-р Йоланда Зографова, проф. д-р Антоанета Христова, доц. д-р Диана Бакалова, гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева, гл.ас. д-р Полимира Митева и докторант Валентина Долмова, както и учени от ИЕФЕМ- БАН - доц. д-р Еля Цанева и гл. ас. д-р Йелис Ахмедова. Предвидените дейности обхващат период от 2 години.
Посетете сайта на проекта - https://cov19resilience.social/
Актуална информация по проектните дейности е достъпна и на Фейсбук страницата на проекта.
Първоначални резултати - количествено изследване 2022 г.
ПСИХОЛОГИЧНИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА НАГЛАСИТЕ КЪМ ЕМИГРАЦИЯ И ЖИЗНЕНОТО ПЛАНИРАНЕ ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА, В КОНТЕКСТА НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В БЪЛГАРИЯ (2020 -2023)Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № KП-06-Н35/4 „Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора, в контекста на демографските предизвикателства в България", Финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.
Ръководител на проекта е доц. д-р Диана Бакалова. В екипа по проекта участват учени от Секция "Социална, трудова и консултативна психология" - проф. д-р Йоланда Зографова, проф. д-р Антоанета Христова, гл. ас. д-р Илина Начева, гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева, гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова, гл. ас. д-р Екатерина Димитрова и докторант Йоанна Драгнева.
На базата на подготвен методически инструментариум се диагностицират ученически групи по степени на агресия и някои вътрегрупови особености. Създадена е иновативна програма, състояща се от два основни модула - за превенция, предназначен за класове, при които не се диагностицират чести агресивни прояви, и за интервенция за класове, в които се диагностицират такива
Програмата притежава универсален характер, защото би могла да се прилага във всички училища, независимо от техния вид и професионален профил и е инструмент за работа на училищните психолози / педагогическите съветници за установяване и справяне с предизвикателствата в училище – агресия и проблемни класове. Програмата ще бъде въведена в училищната практика след кратко обучение на училищни психолози в нейното приложение.
(септември 2017 – февруари 2018), финансиран от МОН
Ръководител на проекта проф. Илона Томова. Членове: гл. ас. д-р Любомир Стойчев, доц. д-р Стоянка Черкезова, Павлина Стоянова (докторант).
Най-значимо научно-приложно постижение за 2017 г.
Изследването очертава постигнатия от Република България напредък по основните приоритети за социално включване на ромите (върховенство на закона и недискриминация, заетост и елиминиране на бедността, жилищни условия, образование, достъп до здравеопазване).
Значимост за науката и обществото: Разкриват се факторите за системния провал в намаляването на социалните различия между ромите и останалото население на страната.
МИГРАЦИОНЕН ОПИТ И ПРОМЯНА В НАГЛАСИТЕ КЪМ ТРУД, ОБРАЗОВАНИЕ, ДЖЕНДЪРНИ И СЕМЕЙНИ ОТНОШЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ РОМИ (2016-2017)
Проектът е финансиран по Програма за подпомагане на младите учени в БАН .
Ръководител на проекта: доц. д-р Стоянка Черкезова
Научен ръководител: проф. д-р Илона Томова.
Ръководител на проекта проф. д-р Илона Томова; Членове: гл.ас. д-р Любомир Стойчев, гл.ас. д-р Стоянка Черкезова, ас. Станислава Николова-Моралийска (координатор), докторант Ирина Вандова
Ръководител проф. д-рТатяна Коцева
Ръководител: д-р Елена Цанкова
Финансираща организация: Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа" (Петър Берон и НИЕ), Фонд научни изследвания към Министерството на образованието и науката на Република България
Научен ръководител: проф. д-р Ергюл Таир
Ръководител на проект: д-р Сезгин Бекир
Ръководител: гл. ас. д-р Зорница Тоткова
Участници: гл. ас. д-р Росица Рачева, д-р Цвета Райчева, гл. ас. д-р Теодора Тасева-Минева, Яна Младенова, Стилиана Симеонова
Проект "ЕМОЦИОНАЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ РОДИТЕЛ-ДЕТЕ: РОДИТЕЛСКИ ПРАКТИКИ ОТНОСНО СЪНЯ В РАННОТО ДЕТСТВО В ЗАВИСИМОСТ ОТ КОНСТРУИРАНЕТО НА АЗ-А НА РОДИТЕЛЯ (2020)"
Финансиран по национална програма „Млади учени и Постдокторанти", модул „Млади учени"
Ръководител: гл. ас. д-р Емануела Паунова-Маркова
Проект "КОМПЛЕКСЕН ИНТЕГРИРАН МУЛТИ-КОМПОНЕНТЕН ПРОЕКТ ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДИСЛЕКСИЯ НА РАЗВИТИЕТО (2016-2021)"
Проект на ФНИ
Ръководител: доц. д-р Юлиана Душанова, участник гл. ас. д-р Йорданка Лалова
Проект "ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ В ЗДРАВОСЛОВНИТЕ И РИСКОВИ НАГЛАСИ И ПОВЕДЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ (2017 - 2019)""
Финансиран от МОН
Ръководител: доц. д-р Лидия Василева, Участници: проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова, гл. ас. д-р Богдана Александрова, ас. д-р Евелина Богданова
Проект "ОБУЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛИ ОТ ДЕТСКИ ГРАДИНИ В ПРИЛАГАНЕ НА СКРИНИНГ ТЕСТА ЗА ТРИГОДИШНИ ДЕЦА В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТ „АКТИВНО ПРИОБЩАВАНЕ В СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ"
№ BG05M2OР001-3.005-0004 по договор ДОЗ-39/12.08.2019 С МОН (2019)
Ръководител: доц. д-р Мария Атанасова-Трифонова
Проект "СЪЗДАВАНЕ НА КРАТКА ФОРМА НА СКРИНИНГ ТЕСТА ЗА ТРИГОДИШНИ ДЕЦА (2018)"
Ръководител: доц. д-р Мария Атанасова-Трифонова, Проект на МОН
Създаден е скрининг тест за тригодишни деца, за чието широко приложение се обучават педагогически специалисти от всички детски градини на страната.
Проект "АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ И ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ОБАЗОВАТЕЛНАТА СРЕДА КАТО БАЗИСНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ЕФЕКТА ОТ ИНИЦИАТИВИ НА УНИЦЕФ И МОН ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ (2017)"
Ръководител: доц. д-р Мария Атанасова-Трифонова, Участници: проф. д-р Л. Пенева, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова
Проект "ВЪЗРАСТОВА ВАЛИДИЗАЦИЯ НА СТАНДАРТИ ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ ОТ 0-36 МЕСЕЦА (2014)"
Ръководител: доц. д-р Мария Атанасова-Трифонова УНИЦЕФ
Проект "ЗДРАВНО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ДЕЦА В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ – БЪЛГАРИЯ 2014" РСА (2014)
Финансиран от УНИЦЕФ, България
Ръководител: доц. д-р Лидия Василева, Участници: проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова, гл. ас. д-р Богдана Александрова, ас. д-р Евелина Богданова, доц. д-р И. Тодорова
АРХИВ
АРХИВ
- „Визия за семейна политика в подкрепа на децата и семействата в България" – съвместен проект на Национална мрежа за децата, Сдружение „Дете и пространство" и Институт за изследване на населението и човека – БАН. Възложител: Програма за подкрепа на НПО в рамките на ФМ на ЕКП 2009-2014 г. Проектът е за 18 месеца, считан от началото на месец ноември 2014 г. и ще се осъществява със съдействието на Норвежкия финансов механизъм;
- Етническа толерантност в бизнес среда: Нагласи на работодателите и отношение на българи, турци, роми към труда и професионалната реализация. Национален конкурс „Млади учени – 2011 г.", Фонд „Научни изследвания" – МОМН с ръководител доц. д-р Е.Таир;
- Мозъчно-корово управление на спокойния стоеж при сетивен конфликт. Договор ДТК 02/60 от 14.07.2009. с НФНИ; Ръководител: Консорциум с ИНБ, с ръководител Пламен Гатев; Партньор – ИИНЧ, водещ изследовател проф. д-р Б. Димитров;
- История и култура на ромите – финансиран от Столична община, програма, ,Култура", № РД-56-556/01.06.2011 г. Спечелен като съ-финансиращ Международен проект „Възстановяване на европейските измерения на ромския език и култура R.E.D.-Rrom, Contrat commun n. 2009–2163 / 001–001 CU7 MULT7. Проектът е съфинансиран от бюджетна субсидия, Европейска комисия, Изпълнителна агенция ,,Аудиовизуално образование и култура, Столична програма ,,Култура" и Институт ,,Отворено общество" с ръководител проф. д-р И. Томова;
- Развитие на млади изследователи в областта на демографията – по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" на МОНМ – схема BG051PО001-3.3.06 „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени" с ръководител: доц.д-р К. Борисова;
- Оказване на психосоциална подкрепа при критично събитие – МОМН, с ръководител гл. ас. д-р Р. Георгиева.
- Конкурс към ФНИ ,,Научна периодика" с ръководител на проекта доц. д-р А. Христова.
- Избор на скрининг тест, обучение на логопеди и психолози, провеждане на скрининг тест и анализ на резултатите – Проект BG051РО001-4.1.07 „Включващо обучение" по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013", Възложител: МОМН, ръководител: гл. ас. .д-р М. Атанасова-Трифонова.
Международни проекти
ЗДРАВНИ И ПСИХОСОЦИАЛНИ ДЪЛГОСРОЧНИ ЕФЕКТИ И КОПИНГ РЕСУРСИ ПРИ ТЕЖКО ИЛИ КРИТИЧНО ПРЕБОЛЕДУВАЛИ COVID-19: КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ (2022-2024)
Пост-ковид синдромът е състояние, характеризиращо се с дългосрочни симптоми и усложнения, които продължават или се развиват след остър COVID-19. Установено е, че по-голямата част (до 80%) от пациентите, приети в болница с тежка форма на COVID-19, изпитват дълготрайни физически и психологични симптоми.
Целта на изследването е да проучи с помощта на качествени методи преживяванията на тежко или критично преболедували COVID-19 в рамките на една година след изписване от болницата в четири държави от Източна и Централна Европа: България, Словакия, Хърватия и Румъния. Ще бъдат проучени както негативни (физически и психични симптоми, когнитивни симптоми, посттравматичен стрес, затруднения в социалното функциониране, намалена способност за самостоятелно функциониране и др.), така и позитивни пост-ковид ефекти (посттравматичен растеж). Ще бъде оценена ролята на личностните (напр. Аз-ефективност, резилианс, надежда, оптимизъм), социалните (напр. социална подкрепа) и други (напр. финансови) копинг ресурси в периода на възстановяване. Ще бъдат анализирани връзките между пост-ковид ефектите и копинг ресурсите, тяхната роля в преживяването на различни пътища към възстановяването, както и влиянието на локалния социокултурен контекст и епидемичните ситуации в четирите държави.
ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ В ЗДРАВОСЛОВНИТЕ И РИСКОВИ НАГЛАСИ И ПОВЕДЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ (2017 - 2019)
Проектът е част от международното сравнително изследване на СЗО "Поведение и здраве при деца в училищна възраст - HBSC", вълна 2017/2018 г. Изследването се провежда на всеки 4 години от 1982 г. насам от международната изследователска мрежа HBSC, в която членува и българският екип от ИИНЧ-БАН, в сътрудничество с Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация. В България и всички участващи страни се събират данни за здравето и здравните поведения на юноши на 11, 13 и 15 години, разглеждани в техния социален контекст. Събирането и първоначалният анализ на националните представителни данни за вълна 2017/2018 г. в България се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката.
Ръководител на проекта: доц. д-р Лидия Василева
Членове на екипа по проекта от ИИНЧ-БАН: проф. д-р Татяна Коцева, доц. д-р Елица Димитрова, гл. ас. д-р Анна Александрова-Караманова, ас. д-р Евелина Богданова, гл. ас. д-р Богдана Александрова
На 19 май 2020 г. Регионалният офис на СЗО за Европа публикува доклада „На фокус: здравето и благополучието на юношите", представящ резултати от международното сравнително изследване „Поведение и здраве при деца в училищна възраст – HBSC", проведено през 2017/2018 г. в 45 държави от Европа и Канада. Изследването се провежда на всеки четири години от 1982 г. насам в нарастващ брой страни. В България то се реализира от екип от Институт за изследване на населението и човека – БАН и Научен център „Психология и здраве" и се ръководи от доц. д-р Лидия Василева, ИИНЧ-БАН.
Повече за резултатите от изследването в България и за резултатите в международен сравнителен план можете да научите ТУК.
Двете части на доклада „На фокус: здравето и благополучието на юношите" са достъпни на уеб страницата на Регионалния офис на СЗО за Европа на следните линкове:
том 1: Ключови резултати
www.euro.who.int/en/hbsc-spotlight-vol1
том 2: Ключови данни
www.euro.who.int/en/hbsc-spotlight-vol2
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТОРИ В РИСКОВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА (КОНСУМАЦИЯ НА АЛКОХОЛ, СЕКСУАЛНА АКТИВНОСТ И ЗАСЕДНАЛ НАЧИН НА ЖИВОТ) (2020-2022)
Проект в рамките на Споразумението за научно сътрудничество между Институт за изследване на населението и човека-БАН и Институт по антропология „Франциск И. Райнер" Румънска академия (ЕБР)
Ръководител от българска страна: доц.д-р Ергюл Таир
Ръководител от румънска страна: ст.н.с. I ст. Корнелия Рада
Редица изследвания представят негативните влияние на ирационалната консумация на алкохол, рисковото сексуално поведение и заседналия начин на живот върху здравето на младите хора, като се отчита значимата роля на индивидуалните фактори. Целта на проекта е да проучи психологическите фактори, определящи рисковото поведение на младите хора от Румъния и България, наред със създаването на образователни програми, насърчаващи здравословния начин на живот, като се вземат предвид индивидуалните характеристики и специфичните мотиви, които отразяват семейния живот и културния контекст.
- ,Здраве, поведение и качество на живот при български юноши в училищна възраст: тенденции, рискови фактори, социални въздействия" С партньорство и финансиране от УНИЦЕФ-България по договор за сътрудничество по програма „Здравно поведение при деца в училищна възраст – България 2014" между ИИНЧ БАН и УНИЦЕФ.
Анализира се широк кръг от здравни поведения и психологически променливи при българските юноши в контекста на семейството и училището сред национална представителна извадка на възраст 11-15 г. Предвижда се международно сравнение с юноши на същата възраст от 43 страни в изследователската мрежа HBSC и национално сравнение с анализ на тенденциите с проведеното изследване през 2006 г. Ръководител на екипа: доц. д-р Лидия Василева. Срок: 10. 2014 – 10. 2016 г.
Международни обучителни семинари: Учени от Института на изследване на населението и човека, членове на българския екип в Международната научна мрежа „Поведение и здраве при деца в училищна възраст" (Health Behaviour in School-aged Children – HBSC, www.hbsc.org), участваха в два международни обучителни семинара по методология на количествените изследвания, организирани от HBSC с помощта на Оперативен грант от здравната програма на Европейския съюз - 20-22 май, 2015 в Талин, Естония и 24-26 юни в София. Вижте повече за програмата на обучителните семинари.
Кръгла маса „Партньорства за по-добро здраве на децата в училищна възраст: проблеми, предизвикателства и решения", 1 февруари 2017. Вижте повече - презентации на кръглата маса
- ,,Динамична природа на междуетническите нагласи в България: социално-психологическа перспектива", финансиран от Швейцарска фондация за научни изследвания и съфинансиран от МОМН по Българо-швейцарска програма за научни изследвания. Kоординатор: Институт за социални науки, Университет в Лозана, Швейцария, представляван от д-р Ева Грийн. Ръководител на българския екип от страна на Департамент по психология, ИИНЧ – БАН - доц. д-р Йоланда Зографова. Срок на проекта: Април 2013 – Март 2016.
Презентация за развитието на проекта от междинната среща за изпълнение на Българо-швейцарската научноизследователска програма 2011-2016 г., проведена на 22 май 2014 г. от Министерството на образованието и науката и Швейцарската научна фондация. Повече информация за срещата вижте тук
- ,,Информираност и нагласи на индивида към актуални обществени проблеми – междукултурни различия" (международен колектив България, ИИНЧ, БАН – САЩ, Center for Slavic and East European Studies, Ohio State University, Columbus) с ръководител доц. д-р Р. Божинова;
- ,,Идентичност, акултурация и психологично благополучие при малцинствените групи на българските граждани от турски произход, българомохамедани и холандски граждани с турски произход" – международен колектив: Екип от българска страна с ръководител доц. д-р Е. Таир и Департамент по кроскултурна психология, Университет в Тилбург, Холандия;
- ,,Ценности и благополучие" (Финансиране: Факултет по социални науки, Университет в Хелзинки, Финландия с ръководител доц. д-р Е. Таир;
- ,,Разнообразие и Европейската публична сфера. Към гражданска Европа" (6РП на Европейската комисия) Diversity and the European Public Sphere. Towards a Citizens' Europe – Интегриран проект на консорциум от научни институции от 16 държави с ръководител на българския екип доц. д-р Й. Зографова
- ,,Транснационално сътрудничество за развитие на услуга за малките и средни предприятия „психологическа интервенция и превенция на конфликти при съчетаването на семейния и професионален живот" (безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001-7.0.01 „Без граници – Компонент 1", Приоритетна ос 7: Транснационално и междурегионално сътрудничество, Оперативна програма ,,Развитие на човешките ресурси" – МТСП). В колаборация с екип от Институт по философия и психология, Румънска академия на науките, Букурещ с ръководител доц. д-р А. Христова;
- ,,Възрастова валидизация на стандарти за ранно детско развитие и учене от 0–36 месеца" на УНИЦЕФ (Age validation study of early childhood development and learning standards – UNICEF) с ръководител гл.ас. д-р М. Атанасова;
- „Джендърни измерения на ромското включване" по поръчка на Световната банка, с ръководител проф. д-р И. Томова;
- ,,Идентифициране и редуциране на предразсъдъците като източник на конфликти между роми и останалото население – сравнение на случаите България, Италия, Румъния и Словения"; Grant Agreement No.: JUST/2010/FRAC/AG/1154 – 30-CE-0377112/00-32. Проектът е съфинансиран от Европейската комисия, Изпълнителна агенция „Правосъдие", бюджетна субсидия, Столична програма „Култура" и Институт „Отворено общество" с ръководител проф. д-р И. Томова;
- ,,Здравен статус и достъп на ромите до здравеопазване: сравнителен анализ на състоянието в 7 европейски страни (2008–2009)", с ръководител от българска страна проф. д-р И. Томова;
- FUTURAGE (Европейска пътна карта на изследванията по стареенето) по 7 РП на ЕС с ръководител доц. д-р Геновева Михова;
- ERA-AGE 2 (Европейско изследователско пространство по стареенето на населението) по 7 РП на ЕС с ръководител доц. д-р Геновева Михова.
Институтът за изследване на населението и човека при Българска академия на науките (ИИНЧ при БАН) представи отпечатаните сборници с материали по проекта „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България".
Сборниците се състоят от 6 тома, резултат от комплексното изучаване на тенденциите в демографското възпроизводство и взаимодействието между отделните процеси, осъществено от шестте работни групи към проекта:
„Раждаемост и семейни политики";
„Смъртност, стареене и качество на живот";
„Миграции и национална идентичност";
„Демографско развитие и трудови ресурси";
„Уязвими етнически и религиозни групи и общности";
„Демографска политика в България през периода 1879 – 1989 г."
„Това е един от най-значимите проекти, по които ИИНЧ работи в последните години – този за разработването на конкретни мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции", заяви при представянето проф. д-р Антоанета Христова, ръководител на проекта. „Резултатите, до които стигнахме в процеса на работа, развенчават някои от най-апокалиптичните митове за българите и България, като твърденията, че неселението ни се топи необратимо, че изчезваме от картата на Европа и сме обречени.
Без да омаловажаваме тенденциите на спад в раждаемостта и засилена миграционна динамика, проучванията ни доказват, че всеки процес може да бъде овладян и всички тенденции да бъдат обърнати, ако има воля за бързо прилагане на предложените от нас мерки.
Истината е, че предлагаме действия, които няма да дадат ефект утре, нито дори след година. Но ако има съгласие в обществото и сред политическите сили, в историята ще останат имената на хората, преобърнали настоящата криза в устойчиво развитие и високо качество на живот", допълни тя.
Проектът „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България" беше възложен на ИИНЧ при БАН от Министерски съвет на Република България. Целта беше да се извърши цялостен преглед върху развитието на населението в България и да бъдат предложени конкретни мерки.
В резултат от дейността на шестте работни групи бяха набелязани пакети за преодоляване на съществуващите проблеми в съответната демографска област. Окончателният материал бе публикуван в 6 тома (по един от всяка работна група). Обобщените в това многотомно издание материали са изключително актуални и от първостепенно значение за формирането на ефективна, стабилна и устойчива демографска политика на Република България.
Икономическата миграция – основна причина за демографската криза в България
Задълбочаващото се социално неравенство е друг фактор за засилване на неблагоприятните демографски тенденции
Екип от Департамент „Демография" от Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ-БАН) представи предложенията си по проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България", възложен от Министерски съвет.
Учените от шестте работни групи по проекта обобщиха резултатите от проучванията и предложиха конкретни мерки за промяна на негативните тенденции в демографското развитие на страната.
На пресконференция в БАН те обясниха ключовите процеси, засягащи възпроизводството на населението и формирането на съвременната демографска картина: раждаемост, смъртност, вътрешна и външна миграция и уязвими етнически и религиозни групи, като особен акцент беше поставен върху икономическата миграция, като основен фактор за обезлюдяване на отделни райони и намаляване числеността на населението.
Екипът представи възможните сценарии за развитие на населението в средносрочна перспектива, с акцент върху измененията в числеността и качеството на работната сила, както и мерки за оптимизиране на демографското възпроизводство. Сценариите са основани на авторски научни анализи и прогнози и прогнозирани тенденции за демографско развитие в страната.
Работна група "Демографско развитие, работна сила и трудови ресурси" предложи конкретни промени в законодателството и провежданите политики в областта на развитието на работната сила, с които да се повиши икономическата активност и заетост, както и за подобряване качеството на работните места и за насърчаване на участието в образование и обучение.
Според екипа, работил по проблемите на раждаемостта, семейните политики трябва да са насочени към подобряване качеството на живот и достъпа на семействата с деца до основни услуги като здравеопазване, образование, социална сфера и услуги за подкрепа при конфликти и трудности в семейството.
В национално представително изследване за нагласите към семейната политика, хората определят като най-важни качеството на грижата за деца и възможностите за намаляване на финансовите тежести върху семействата с деца.
Акцентът само върху политики, които целят повече на брой раждания, не е ефективният път за повишаване на раждаемостта.
Пакетът от предложения на екипа включва мерки за разширяване на услугите за деца от 0 до 7 години, особено след първата година, като целта е родителите да се върнат на пазара на труда и да разчитат на качествена детска грижа. Предложени са също и мерки за финансови промени в различните програми на семейното подпомагане.
Работна група "Стареене, смъртност и качество на живот" предложи два типа мерки: за адаптиране на системите – социална, икономическа, осигурителна, здравна, образователна и др. към новите реалности на едно все по-остаряло общество и мерки за редуциране на детската и преждевременната смъртност, където има най-сериозен потенциал за намаление на смъртността.
Акцентът е върху мерките в областта на стареене на населението.
Изходните постановки в работата на групата са, че стареенето на населението е паневропейски процес, етап от цивилизационното развитие на обществата. То се наблюдава именно в развитите страни. Основите на процесите на остаряване в България са заложени отдавна и в средносрочна перспектива не могат да бъдат обърнати.
Според учените е необходимо да се адаптираме, да се подготвим за този етап от развитието на нашето общество. Стареенето на населението създава предизвикателства, но генерира и възможности и от нас като общество зависи дали и как ще преодолеем първите и дали и как ще се възползваме от вторите.
Основната дилема на стареещите общества е как при намалявашия брой на работната сила и нейното стереене, при нарастване числеността на възрастното население да се запазят и увеличат постигнатите до момента социални и икономически права за всички членове на обществото, от всички поколения.
Този сложен въпрос изисква комплексни решения, за които разполагаме с време за реакция до 2030-2035 г. Усилията трябва да бъдат концентрирани във времето и изискват съвместна работа и интегриране на действията на различни министерства.
В рамките на работата на групата са разработени 10 пакета от мерки, общо 109. Всеки пакет би имал по-висока резултатност, ако мерките се прилагат заедно.
В един от пакетите, който е насочен към повишаване на производителността на труда, представена възможността за преориентация на икономиката и образованието към високотехнологични отрасли, защото те подпомагат живота на възрастните хора. Те са един платежоспособен сегмент на пазара в Европа, който ще расте в бъдеще. Този пазар ще има все по-голямо значение за растежите на икономиките, а търсенето ще се определя все повече от потребностите на растящия дял възрастни хора. "
Групата „Уязвими етнически групи и общности" фокусира вниманието си върху един основен фактор за множество наблюдавани неблагополучни тенденции в демографското, здравното и социалното развитие на обществото – нарастването на социалните неравенства.
Анализът на социалните и демографските процеси в страната е през призмата на този основен за всички тях фактор и се отнася до всички лица и групи в риск от бедност и социално изключване, независимо от етническата идентичност.
Мерките, които се предлагат от екипа, са насочени към намаляване на социалните неравенства в ранното детско развитие, предучилищното и училищното образование, достъпа до качествено здравеопазване, достъпа до легитимния пазар на труда, намаляването на бедността и осигуряването на задължителни условия за социално включване и недискриминация.
Работната група по „Миграция и национална идентичнст" представи социално-демографските и икономически характеристики на българските мигранти, както и реалностите и предизвикателствата пред демографските политики и практики в момента и потенциалът на българските общности зад граница за преодоляване на демографската криза.
Специфична работна крупа към проекта обобщи историческия опит на българските правителства след Освобождението в преодоляване на демографските проблеми в България през периода 1879 – 1989 г.
Целта на изследването им е да установят основните видове мерки, формулирани и реализирани от управляващите за преодоляване на демографски проблеми през периода 1879 – 1989 г., да се разкрие тяхното предназначение и да се оцени ефектът от прилагането им.
Общият извод е, че през изследвания период в България за решаването на съществуващите демографски проблеми се осъществяват мерки, за които е характерна подчертана приемственост. Въпреки това за тях са характерни стеснен обхват на провеждане, нереалистичното определяне на главния обект в отделни техни направления, неефективност на някои от принципите, върху които те се изграждат, несъответствие между нормативните постановки и прилаганите за тяхната реализация действия и ред други недостатъци. Това предопределя невъзможността да се изпълни целта, заложена като основополагаща при реализирането на този тип мерки през изследвания период – постигане на устойчиво демографско развитие.
Екипът на ИИНЧ съобщи, че на 14 ноември, в София се открива Научна конференция с международно участие „Демографски предизвикателства и политики", финансирана по проект „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България". Институтът домакин и организатор на събитиево, което ще продължи два дни.
В конференцията ще участват общо 83 учени от 6 страни – Австрия, Беларус, България, Русия, Унгария и Швеция, които ще представят 65 доклада.
Представяне на проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България" пред Министерството на труда и социалната политика
Екип от Департамент "Демография" към Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ) представи в Министерството на труда и социалната политика предложенията по проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България".
Учените се срещнаха с министър Бисер Петков, зам. министър Султанка Петрова, началника на политическия кабинет Валентина Чикова, ръководители на дирекции и отдели в министерството, ескперти.
От страна на ИИНЧ присъстваха проф. д-р Антоанета Христова - директор на института, проф. д.ист.н. Щелиян Щерионов - ръководител на департамент "Демография", проф. д-р Илона Томова - председател на Научния съвет на ИИНЧ, проф. д-р Кремена Борисова-Маринова - ръководител секция, проф. д-р Катя Владимирова, проф. д-р Татяна Коцева, гл. ас. д-р Стоянка Черкезова - координатор на проекта и гл. ас. д-р Любомир Стойчев.
Работната група описа възможните сценарии за развитие на демографската обстановка в страната, в зависимост от това, доколко предложените мерки ще бъдат реално приложени в сферата на труда и социалните политики. По време на дискусията бяха представени политики и мерки по следните теми: "Грижа за децата и подкрепа за семействата", "Демографско развитие и работна сила", "Мерки за намаляване на социалните неравенства", "Стареене, смъртност и качество на живот", "Миграции и национална идентичност".
Обсъдени бяха възможностите за подобряване на качеството на живота в България и достъпността до здравеопазване, образование, социални услуги и услуги за подкрепа при конфликти и трудности в семейството. Особен акцент беше поставен на възможностите на възрастните хора да участват в т.нар. "Сребърна икономика", в която те са от една страна потребители, от друга - производители на стоки и услуги.
В отделни доклади бяха представени мерките за намаляване на социалните неравенства и демографските дисбаланси между големите етнически общности в Репубика България, както и мерките в сферата на труда и социалната политика, необходим за привличане на българските емигранти обратно в страната и интегриране на чужденци, имигрирали или трайно живеещи в България.
Представяне на проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България" пред Министерството на образованието и науката
Екип от Департамент "Демография" към Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ) представи в Министерството на образованието и науката предложенията по проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България".
Учените се срещнаха с министър Красимир Вълчев, зам. министър Деница Сачева и ръководители на дирекции и отдели в министерството.
От страна на ИИНЧ присъстваха проф. д-р Антоанета Христова - директор на института, проф. д.ист.н. Щелиян Щерионов - ръководител на департамент "Демография", проф. д-р Илона Томова - председател на Научния съвет на ИИНЧ, проф. д-р Кремена Борисова-Маринова - ръководител секция, проф. д-р Катя Владимирова, гл. ас. д-р Стоянка Черкезова - координатор на проекта и гл. ас. д-р Любомир Стойчев.
Работната група описа възможните сценарии за развитие на демографската обстановка в страната, в зависимост от това, доколко предложените мерки ще бъдат приложени в реални политики в образованието и науката.
Бяха представени необходими мерки, които да бъдат приложени в образователната система, за бъдат забавени процесите на обезлюдяване и загуба на квалификация за хората в трудоспособна възраст. Особен акцент беше поставен на възможностите за обучение на възрастни хора и включването им в т.нар. "Сребърна икономика", в която те са от една страна потребители, от друга - производители на стоки и услуги.
В отделни доклади бяха представени мерките за намаляване на социалните неравенства и демографските дисбаланси между големите етнически общности в Репубика България, както и мерките в сферата на образованието, необходим за привличане на българските емигранти обратно в страната и интегриране на чужденци, имигрирали или трайно живеещи в България.
В последвалия дебат се поставиха значими теми като изясняване на въпроса за качеството на живот като цел на работата в проекта срещу количество. Темата за неравенствата и сегрегираните училища предизвика полезна дискусия.
Представяне на проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България" пред Министерството на здравеопазването
Екип от Департамент "Демография" към Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ) представи в Министерството на здравеопазването предложенията по проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в България", които се отнасят до политики в сферата на здравеопазването.
Учените се срещнаха със зам. министър Светлана Йорданова, членове на политическия кабинет и ръководители на дирекции в министерството.
От страна на ИИНЧ присъстваха проф. д-р Антоанета Христова - директор на института, проф. д.ист.н. Щелиян Щерионов - ръководители на департамент "Демография", проф. д-р Илона Томова - председател на Научния съвет на ИИНЧ, гл. ас. д-р Стоянка Черкезова и гл. ас. д-р Любомир Стойчев.
Работната група описа възможните сценарии за развитие на демографските тенденции в страната, в зависимост от това доколко предложените мерки ще бъдат приложени в реални политики, подобряващи качеството на живота. Бяха представени необходими мерки за намаляване на смъртността и заболеваемостта в различни възрастови групи, с акцент върху дългосрочната грижа в областта на стареенето. Бяха включени и представени мерките за намаляване на социалните неравенства и демографските дисбаланси между големите етнически общности в Репубика България.
Институтът за изследване на населението и човека при БАН започва работа по проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в България".
Целта на проекта е да предложи конкретни мерки за промяна на негативните тенденции в демографското развитие на България по отношение на ключовите процеси, засягащи възпроизводството на населението и формирането на съвременната демографска картина: раждаемост, смъртност, (вътрешни/външни) миграции; да предложи сценарии за развитието на населението в средносрочна перспектива с акцент върху измененията в числеността на работната сила; да предложи мерки за оптимизиране на демографското възпроизводство, които са основани на изготвените научни анализи и прогнози, засягащи демографското състояние и прогнозираните развойни тенденции в страната.
Комплексният поглед върху развитието на населението е необходим поради фрагментирането на научното познание в тази област, изразяващо се в самостоятелно изучаване на отделните процеси, а също така той е ключов и за постигането на ефективна, стабилна и устойчива демографска политика на Република България, основана на научни доказателства.
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
„Превенция на рисково поведение на пътя"
14 декември 2018, Заседателна зала в Институт по Математика и Информатика, БАН, 09:30 часа
Екип на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към Българска академия на науките (БАН) представя резултатите от изпълнението на проект „Повишаване нивото на пътната безопасност чрез разработване на нови методики за изследване на психологическа годност на водачи на моторни превозни средства /МПС/", сключен между МТИТС и ИИНЧ – БАН и финансиран по проект от Приоритетна ос 5 „Техническа помощ" на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 – 2020 г., съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.
ПЪРВИ ЕТАП (ОБЩА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ – 30 МИН.)
Водещ проф. д-р Антоанета Христова –ръководител на проекта – 7 мин.
Встъпителни думи с представяне на участниците в пресконференцията и представяне на резултатите от проекта. Социално-психологическите фактори, които налагат изработване на нови психологически методики за оценка на водачи на МПС. Профили на рисковите водачи (професионални водачи, таксиметрови водачи и любители водачи), изведен на базата на новите методики.
Гл.ас. д-р Росица Рачева – Департамент „Психология", секция „Психология на личността и методология на психологичното измерване" към ИИНЧ – 7 мин.
Представя работата на екипа, свързана с конструирането, валидизирането и нормирането на новите методики за когнитивните характеристики, важни за процеса на шофиране.
Гл.ас. д-р Зорница Тоткова – Департамент „Психология", секция „Психология на личността и методология на психологичното измерване" към ИИНЧ – 7 мин.
Представя процедурата по конструиране, валидизиране и нормиране на новите методики за изследване на личностните характеристики, свързани с рисковото поведение на пътя
Проф. д-р Антоанета Христова – ръководител на представяния проект – 10 мин.
Представя предимствата на изработените методики и изводите от научните изследвания. Извежда основни препоръки, свързани с необходимостта от:
• дигитализация на изработените методики
• обучение на психолозите, работещи в лабораториите за оценка на психологическата годност на водачи на МПС в областта на транспортната психология
• поемане на лична отговорност от психолозите, работещи в лабораториите за качеството на провеждане на оценката за психологическа годност на водачите на МПС
• оценяване на председателите на изпитни комисии с методики, свързани с функциите им на оценители, а не с методиките за оценка на психологическа годност на водачите
• разработване и приложение на програми за превенция на рисковото поведение на пътя
• разработване и приложение на програми за работа с рискови водачи.
ВТОРИ ЕТАП (ОБЩА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ – 30 МИН.)
Въпроси към участниците в пресконференцията и отговори;
Закриване на пресконференцията.
Още статии ...
- Кръгла маса на тема „Ролята на човешкия фактор в пътната безопасност“
- Трети етап по Договор за обществена поръчка с предмет: „Повишаване нивото на пътната безопасност чрез разработване на нови методики за изследване на психологическа годност на водачи на моторни превозни средства /МПС/“
- Пресконференция „Ролята на човешкия фактор в пътната безопасност"
- Втори етап по Договор за обществена поръчка с предмет: „Повишаване нивото на пътната безопасност чрез разработване на нови методики за изследване на психологическа годност на водачи на моторни превозни средства /МПС/“