Институтът за изследване на населението и човека към Българската академия на науките е научно звено за теоретични и научно-приложни изследвания и подготовка на научни кадри в областта на демографията и психологията. Неговата история започва на1 юли 2010 г. с обединението на две звена на БАН - Институт по психология и Център за изследване на населението.
ИНСТИТУТ ПО ПСИХОЛОГИЯ ПРИ БАН
Първото академично звено по психология – Лаборатория по психология, е създадена на 11 март 1973 г. През 1980 г. се преименува в Централна лаборатория по психология, която на 1 май 1990 г. прераства в Институт по психология.
Институтът за кратко време се утвърждава като водещо научноизследователско звено в страната в областта на психологията. Част от усилията му са насочени и към подпомагане на психологичната практика. В тази връзка са и организираните конференции „Психология и практика". Институтът е в сътрудничество със сродни звена и университети в страната и чужбина. Той активно участва във формирането на специалност психология в НБУ, негови сътрудници преподават във всички университети в страната.
Институтът е организатор на международни конференции и младежки школи по психология. Съорганизатор е на регулярните конференции, провеждани от катедра „Психология" към ЮЗУ, Благоевград, както и на ІІІ, ІV и VІ национални конгреси по психология. След 2004 г. на всеки две години Институтът по психология провежда школи за млади учени и докторанти. С юбилейни конференции са отбелязани 30-та и 40-та годишнина от създаването на звеното. С подчертан успех се отличават конференциите и кръглите маси, посветени на значими за психологичната наука и социалната практика проблеми.
През 1998 г. Институтът започва издаването на собствено списание ,,Психологични изследвания", което е и първото академично издание в областта на психологията в България.
Сътрудниците на Института са членове на международни организации като: Европейската асоциация по трудова и организационна психология, Международната организация за изучаване на поведенческо развитие, Международната асоциация по училищна психология, Европейската асоциация по психология на здравето, Международната мрежа „Поведение и здраве при деца в училищна възраст", Международната организация по психофизиология, Международното общество по политическа психология и др.
През последните години сътрудниците на Института по психология имат сериозен принос в изучаването и интерпретирането на психологичните последствия от разширяването на Европейския съюз и свързаните с него промени в образованието, политиката, организационното развитие, здравето, оптималното психично функциониране и благополучие на хората; в разкриването на основните механизми на социалната трансформация, на развитието на човешките ресурси и на тяхната реализация в условията на пазарна икономика; във внедряването в практиката на нови и адаптирани диагностични инструменти и конкретни подходи за утвърждаване на националната идентичност на българските културни и духовни ценности.
ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БАН
Историята на Центъра започва като Институт по демография, който е основан на 7 май 1990 г. като един от най-новите институти за обществени науки и като самостоятелно научно звено в структурата на БАН. Основната цел на неговото създаване е той да бъде център за разработване на специфична демографска методология за анализ, моделиране и прогнозиране на демографските процеси, да координира дейностите в тази област и да анализира кардиналните проблеми на населението и произтичащата от това демографска политика на страната. Научният му състав е формиран от научни сътрудници, работили в областта на демографията в БАН и в други институции в страната. Той е приемник на дейността на Секцията за изследване на семейството и населението в Института по социология при БАН, на Центъра за демографски изследвания към Президиума на БАН и на Лабораторията за демографски изследвания към Висшия икономически институт (сега УНСС). Приоритетите на научноизследователската дейност на Института се определят от специфичната демографска ситуация в условията на прехода у нас, която се характеризира с намаляваща раждаемост, нарастваща смъртност и отрицателен естествен и механичен прираст със съответно влошаващи се възрастови и социални структури на населението. Те са съобразени с демографската проблематика на международните организации и със специфичните особености на развитието на населението в страните от Централна и Източна Европа в прехода към пазарно стопанство.
През 2002 г. Институтът по демография се преобразува в Център за изследване на населението (ЦИН-БАН). Центърът участва в разработката на Националната стратегия за развитието на населението на Република България (2006-2020 г.); включва се в изпълнението на Националния план за действие за осъществяване на стратегическите цели на страната за демографското й развитие до 2020 г.; участва активно в подготовката на Бяла книга за демографското развитие на България и др.
ЦИН е организатор на научни конференции, издава сборници, монографии, учебници и списание ,,Население” (1983 г.), което е поле за изява на автори от различни научни области, чиито изследвания са свързани с демографските проблеми.
ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА ПРИ БАН ДНЕС
Проблематиката, разработвана от учените в новото звено е продължение на тази, която е разработвана в предишните две организации. Става дума за два проблемни кръга в областта на демографията и в областта на психологията. Всъщност в утвърдените Мисия и Приоритети на новия институт тези кръгове са ясно очертани, така че те ще са водещи и в бъдещото развитие на научната работа като се развият и релевантни връзки и мултиаспектни проекти между двата клона на социално познание.
Проблемните сфери, в които се развива научноизследователската дейност в департамент Демография обхващат проучвания върху историческата демография на българските земи, въпроси на миграционната политика в исторически план, взаимовръзка между селската селищна система и човешкия потенциал на българското село, демографски проблеми на раждаемост при етническата група на ромите, анализи на развитието на населението на България през XX и XXI в., въпроси за здравния статус и достъпа до здравеопазване на ромите в крос-културен аспект. През 2015 г. сътрудниците в департамента участваха в изготвянето на промени в демографската стратегия на България, а през 2017 г. стартира проектът за подготовка на предложения за Mерки за преодоляване на демографската криза.
Научните области, в които се развива дейността в департамент Психология са проблеми на поведение и здраве при юношите в крос-културен аспект, на ценностите на българина през периода на най-новата история на страната, на психологичните фактори при процесите на учене през целия живот, организационно-психологични и личностни особености на психичното здраве и благополучие, щастието, перфекционизма, сравнителни междукултурни анализи на нагласите спрямо етноси, когнитивно-психологичните аспекти на емоционалното развитие в детска възраст, върхови постижения през призмата на хуманистичния подход, кариерното развитие на докторантите. Реализират се и значими изследвания в областта на невропсихологията като проучването на зрителна и тактилна перцепция за диагностика на нарушения в способността на учене при деца и др. Департаментът развива нови акредитирани докторантски програми като „Консултативна психология", реализира обучения самостоятелно и в партньорство, участва в подготовката на специалисти чрез научните си сътрудници и тяхната преподавателска дейност във висшите училища и обучението на докторанти. Дейността е ориентирана преимуществено към външно финансирани проекти.
Ежегодно в ИИНЧ се организират Кръгла маса по актуална психологична проблематика, както и Демографски изследователски форум. Институтът е и ежегоден организатор на единствената докторантска школа по социални науки у нас.