Download Template for Joomla Full premium theme.

Deutschland online bookmaker http://artbetting.de/bet365/ 100% Bonus.

Online bookmaker bet365

Департамент "Психология" на Института за изследване на населението и човека при БАН благодари на всички участници и слушатели за съпричастието и съдействието при организацията и провеждането на семинара. Инициативата ни привлече внимание - 122 души заявиха интерес към темата за творчеството, а на отделните сесии на семинара присъстваха средно по 48 човека.

Събитието в образи можете да си припомните ТУК.

Желаем Ви творчески успехи и удовлетворение и до нови срещи с психологията на творчеството!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

По случай Световния ден на творчеството – 21 април - World Creativity and Innovation Day - EN | United Nations

Департамент ПСИХОЛОГИЯ - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА ПРИ БАН

организира онлайн семинар на 21 април 2021 година, в четири блока с почивки между тях, на тема 

ТВОРЧЕСТВОТО ВЪВ ФОКУСА НА ПСИХОЛОГИЯТА

Водещ: проф. д-р Катя Стойчева

09:00 - 10:30 Творческо мислене и решаване на проблеми
11:00 - 12:30 Творчество и писане
13:30 - 15:00 Актьорът пред предизвикателствата на своята професия
15:30 - 17:00 Творчеството: как се проявява и разпознава?

Семинарът е открит за всички, които се интересуват от творчеството и искат да научат повече за изследванията и резултатите в психологията на творчеството от представители на Департамента по психология на ИИНЧ-БАН и техните гости.

Линкът за включване в ZOOM ще бъде качен на 20 април 2021 г. и ще бъде активен от 8:30 часа на 21 април, сряда, 2021 г.
Ако искате да получите допълнителна информация по темите на семинара след приключването му, моля регистрирайте се тук.

ПРОГРАМА

Творческо мислене и решаване на проблеми
С какво се отличава творческото мислене и как се проявява то при решаването на проблеми? Не само ще разговаряме за интелектуалните умения и личностни нагласи, които подпомагат творческото решаване на проблеми, но и ще ви предоставим възможност да ги наблюдавате на практика, като участвате в творчески дейности. Ще видим и как креативността допринася за „успешната" интелигентност и развитието на академичния талант при децата.
С участието на: д-р Диана Боянова, проф. д-р Катя Стойчева

Творчество и писане
Ще се запознаем с психологическите изследвания на творческата личност, процес, продукт и среда в областта на литературата. Но писането е не само поле за литературно творчество; то е и професионално занимание в редица области, и индивидуална лингвистична способност. Как наученото за работата на писателя/поета се трансформира в насоки за обучение в творческо писане?
С участието на: доц. д-р Маргарита Дилова, проф. д-р Катя Стойчева

Актьорът пред предизвикателствата на своята професия
Фокусът е върху актьора като работещ човек – как се справя с натоварването, промените и другите предизвикателства в своя живот и работа. Ще говорим за актьорската професия: психологически изследвания на актьорското майсторство и основни тенденции в практическата работа със специфичните нужди на тази професионална група.
С участието на: проф. д-р Йоана Спасова-Дикова, Деница Каприева, д-р Марина Вълова, Дияна Добрева-Христова.

Творчеството: как се проявява и разпознава ?
Ще разгледаме индикаторите за творчески продукт и резултати. След описанието на характеристиките на творческото поведение с ваша помощ ще проследим как те се прилагат в разпознаването и оценяването на творчеството в различни области на живота. Как те могат да станат реална основа на усилията за подпомагане и поощряване на творчеството?
С участието на: доц. д-р Живка Желязкова-Койнова, Красимира Комнева, Анет Маринова-Митова, проф. д-р Катя Стойчева

Избраните теми ще бъдат поставени в контекста на ключовите компетенции за учене през целия живот на ЕС (Key Competences for Lifelong Learning (europa.eu)), приоритетите на програмата „Хоризонт Европа", (ec_rtd_horizon-europe-strategic-plan-2021-24.pdf (europa.eu)) и прогнозите за водещите умения в бъдещата работна среда (The 10 skills you need to thrive in the Fourth Industrial Revolution | World Economic Forum (weforum.org). Ако стимулирането на креативността е начин да превърнем предизвикателствата във възможности във всички области на икономическия, социален и културен живот и в управлението, то познанието за и разбирането на творчеството е ключов елемент от очаквания принос на психологическата наука към постигането на тези европейски приоритети.
 
Линкът за включване в ZOOM ще бъде качен на 20 април 2021 г. и ще бъде активен от 8:30 часа на 21 април, сряда, 2021 г.
Ако искате да получите допълнителна информация по темите на семинара след приключването му, моля регистрирайте се тук.
 

 

Brak korica final  Small

Ангелова, Д. (2020) Бракът по българските земи през XIX в. (до 1878 г.)

Издателство Регалия-6, 178 стр., ISBN: 978-954-745-331-9

Вижте повече

Cover book E.Tair sm

 

Таир, Е. (2020) Личност и трудово поведение.

Изд. на БАН, „Проф. М. Дринов", 294 стр., ISBN 978-619-245-053-3

Вижте повече

Project naglasi emigratsia jizneno planirane 2020
 
ПСИХОЛОГИЧНИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА НАГЛАСИТЕ КЪМ ЕМИГРАЦИЯ И ЖИЗНЕНОТО ПЛАНИРАНЕ ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА, В КОНТЕКСТА НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В БЪЛГАРИЯ  (2020 -2023)

Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № KП-06-Н35/4 „Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора, в контекста на демографските предизвикателства в България", Финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.

Ръководител на проекта е доц. д-р Диана Бакалова. В екипа по проекта участват учени от Секция "Социална, трудова и консултативна психология" - проф. д-р Йоланда Зографова, проф. д-р Антоанета Христова, гл. ас. д-р Илина Начева, гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева, гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова, гл. ас. д-р Екатерина Димитрова и докторант Йоанна Драгнева.

Целта на проекта е да се анализира влиянието на психологичните детерминанти: ценности, оптимизъм и склонност към поемане на риск, върху нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора в България. Планирани са следните дейности:
- Създаване на нов теоретичен обяснителен психологически модел на нагласите към емиграция при младите хора в България и конструиране на нов изследователски инструментариум (оригинални авторски методики), вкл. провеждане на качествено и пилотно количествено изследване;
- Провеждане на национално представително изследване на психологичните детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора;
- Популяризация на проектните дейности и резултати чрез онлайн канали, научни публикации, участие и организиране на научни форуми и др.;
- Извеждане на препоръки за политики, свързани с нагласите към емиграция на младите хора, както и на препоръки за включване в системата на формалното образование на обучителна програма за изграждане на умения за жизнено планиране сред млади хора.
Предвидените дейности обхващат период от 3 години.
 
Актуална информация по проектните дейности е достъпна на Фейсбук страницата на проекта:   https://www.facebook.com/emigrationattitude/ 

СТРЕС И СПРАВЯНЕ С НЕГО В УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЯВАЩА СЕ ИНФЕКЦИЯ ОТ КОРОНАВИРУС - III етап 

Представяне на резултатите от проф. Антоанета Христова

Резултати може да видите ТУК

Департамент „Психология" в Институт за изследване на населението и човека – Българската академия на науките (ИИНЧ-БАН) реализира третата вълна от изследването, посветено на реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България. Настоящото изследване е проведено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпростаняван чрез социални мрежи и сайтове в Интернет.

Данните показват, че 6% от извадката вече са прекарали болестта, а 5% в момента боледуват. Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че рискът е почти без възможност от избягване. Това оказва влияние върху спазването на мерките. Няма промяна в спазването им, сравнено между трите вълни на изследването.

Сред участниците има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти по равно разпределена в двете посоки на скалата. Натрупвания има в полюсните мнения и в средата, който индикатор води до затруднение в преценката за управлението на кризата.

В най-голяма степен се наблюдава обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84% подкрепят мерките на правителството, се достига до 35% оценка в положителната част на скалата понастоящем.

Тревожността се връща в старите нива от началото на март 2020 г., когато средната стойност е 5.4, сравнено с настоящите данни 5.55. Профилът на изследваните лица, които преживяват висока степен на тревожност, е хора, които работят от дома си, такива, които живеят в малки населени места, и участници в изследването, които боледуват от Ковид-19 към момента на провеждането му.

Интересен е резултатът, отнасящ се до използването на технически средства за комуникация, където продължават да се отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт.

Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи. Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо Ковид-19 като болест и икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството и се увеличава страхът от ковид пандемията, поради несигурността от ефективната работа на здравната система. Най-често използваните стратегии за справяне със стреса не се променят от предишните вълни на изследване, а именно -  наивен оптимизъм, поведенчески копинг и емоционален копинг.

Поради неопределеност на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация.