Департамент "Психология" на Института за изследване на населението и човека при БАН благодари на всички участници и слушатели за съпричастието и съдействието при организацията и провеждането на семинара. Инициативата ни привлече внимание - 122 души заявиха интерес към темата за творчеството, а на отделните сесии на семинара присъстваха средно по 48 човека.
Събитието в образи можете да си припомните ТУК.
Желаем Ви творчески успехи и удовлетворение и до нови срещи с психологията на творчеството!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
По случай Световния ден на творчеството – 21 април - World Creativity and Innovation Day - EN | United Nations
Департамент ПСИХОЛОГИЯ - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА ПРИ БАН
организира онлайн семинар на 21 април 2021 година, в четири блока с почивки между тях, на тема
ТВОРЧЕСТВОТО ВЪВ ФОКУСА НА ПСИХОЛОГИЯТА
Водещ: проф. д-р Катя Стойчева
09:00 - 10:30 Творческо мислене и решаване на проблеми
11:00 - 12:30 Творчество и писане
13:30 - 15:00 Актьорът пред предизвикателствата на своята професия
15:30 - 17:00 Творчеството: как се проявява и разпознава?
Семинарът е открит за всички, които се интересуват от творчеството и искат да научат повече за изследванията и резултатите в психологията на творчеството от представители на Департамента по психология на ИИНЧ-БАН и техните гости.
ПРОГРАМА
Творческо мислене и решаване на проблеми
С какво се отличава творческото мислене и как се проявява то при решаването на проблеми? Не само ще разговаряме за интелектуалните умения и личностни нагласи, които подпомагат творческото решаване на проблеми, но и ще ви предоставим възможност да ги наблюдавате на практика, като участвате в творчески дейности. Ще видим и как креативността допринася за „успешната" интелигентност и развитието на академичния талант при децата.
С участието на: д-р Диана Боянова, проф. д-р Катя Стойчева
Творчество и писане
Ще се запознаем с психологическите изследвания на творческата личност, процес, продукт и среда в областта на литературата. Но писането е не само поле за литературно творчество; то е и професионално занимание в редица области, и индивидуална лингвистична способност. Как наученото за работата на писателя/поета се трансформира в насоки за обучение в творческо писане?
С участието на: доц. д-р Маргарита Дилова, проф. д-р Катя Стойчева
Актьорът пред предизвикателствата на своята професия
Фокусът е върху актьора като работещ човек – как се справя с натоварването, промените и другите предизвикателства в своя живот и работа. Ще говорим за актьорската професия: психологически изследвания на актьорското майсторство и основни тенденции в практическата работа със специфичните нужди на тази професионална група.
С участието на: проф. д-р Йоана Спасова-Дикова, Деница Каприева, д-р Марина Вълова, Дияна Добрева-Христова.
Творчеството: как се проявява и разпознава ?
Ще разгледаме индикаторите за творчески продукт и резултати. След описанието на характеристиките на творческото поведение с ваша помощ ще проследим как те се прилагат в разпознаването и оценяването на творчеството в различни области на живота. Как те могат да станат реална основа на усилията за подпомагане и поощряване на творчеството?
С участието на: доц. д-р Живка Желязкова-Койнова, Красимира Комнева, Анет Маринова-Митова, проф. д-р Катя Стойчева
Ангелова, Д. (2020) Бракът по българските земи през XIX в. (до 1878 г.)
Издателство Регалия-6, 178 стр., ISBN: 978-954-745-331-9
Таир, Е. (2020) Личност и трудово поведение.
Изд. на БАН, „Проф. М. Дринов", 294 стр., ISBN 978-619-245-053-3
Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № KП-06-Н35/4 „Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора, в контекста на демографските предизвикателства в България", Финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.
Ръководител на проекта е доц. д-р Диана Бакалова. В екипа по проекта участват учени от Секция "Социална, трудова и консултативна психология" - проф. д-р Йоланда Зографова, проф. д-р Антоанета Христова, гл. ас. д-р Илина Начева, гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева, гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова, гл. ас. д-р Екатерина Димитрова и докторант Йоанна Драгнева.
СТРЕС И СПРАВЯНЕ С НЕГО В УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЯВАЩА СЕ ИНФЕКЦИЯ ОТ КОРОНАВИРУС - III етап
Представяне на резултатите от проф. Антоанета Христова
Резултати може да видите ТУК
Департамент „Психология" в Институт за изследване на населението и човека – Българската академия на науките (ИИНЧ-БАН) реализира третата вълна от изследването, посветено на реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България. Настоящото изследване е проведено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпростаняван чрез социални мрежи и сайтове в Интернет.
Данните показват, че 6% от извадката вече са прекарали болестта, а 5% в момента боледуват. Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че рискът е почти без възможност от избягване. Това оказва влияние върху спазването на мерките. Няма промяна в спазването им, сравнено между трите вълни на изследването.
Сред участниците има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти по равно разпределена в двете посоки на скалата. Натрупвания има в полюсните мнения и в средата, който индикатор води до затруднение в преценката за управлението на кризата.
В най-голяма степен се наблюдава обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84% подкрепят мерките на правителството, се достига до 35% оценка в положителната част на скалата понастоящем.
Тревожността се връща в старите нива от началото на март 2020 г., когато средната стойност е 5.4, сравнено с настоящите данни 5.55. Профилът на изследваните лица, които преживяват висока степен на тревожност, е хора, които работят от дома си, такива, които живеят в малки населени места, и участници в изследването, които боледуват от Ковид-19 към момента на провеждането му.
Интересен е резултатът, отнасящ се до използването на технически средства за комуникация, където продължават да се отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт.
Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи. Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо Ковид-19 като болест и икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството и се увеличава страхът от ковид пандемията, поради несигурността от ефективната работа на здравната система. Най-често използваните стратегии за справяне със стреса не се променят от предишните вълни на изследване, а именно - наивен оптимизъм, поведенчески копинг и емоционален копинг.
Поради неопределеност на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация.