iphs.eu

Департамент "Психология" на Института за изследване на населението и човека при БАН благодари на всички свои гости, на участниците и слушателите за съпричастието и съдействието при организацията и провеждането на семинара. Инициативата ни продължава да привлича внимание - 121 души заявиха интерес към допълнителните материали по темата за творчеството, а на отделните сесии на семинара присъстваха средно от 31 до 50  човека.

Събитието в образи можете да си припомните ТУК.

Вижте информация за събитието на сайта на Българска телеграфна агенция  ТУК

Желаем Ви творчески успехи и удовлетворение и до нови срещи с психологията на творчеството!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 По случай Световния ден на творчеството – 21 април - World Creativity and Innovation Day - EN | United Nations

ТВОРЧЕСТВОТО ВЪВ ФОКУСА НА ПСИХОЛОГИЯТА

Водещ: проф. д-р Катя Стойчева

09:00 - 10:30 Творческо мислене и решаване на проблеми
11:00 - 12:30 Творчество и писане
13:30 - 15:00 Творчеството в науката и изкуството, технологиите и културата
15:30 - 17:00 Какво мотивира творчеството и творческия процес?

 ПРОГРАМА

 Творческо мислене и решаване на проблеми

С какво се отличава творческото мислене и как се проявява то при решаването на проблеми? Ще продължим да разговаряме за интелектуалните умения и личностни нагласи, които подпомагат генерирането на творческа продукция, като отново ще ви предоставим възможност да ги наблюдавате и на практика, участвайки в творчески дейности. Асоциативният подход към творческото мислене ще представи проф. д-р Катя Стойчева, а дискусията по темата ще се води от д-р Елена Цанкова.

Писането е не само поле за литературно творчество; то е и професионално занимание в редица области, и изява на индивидуалната лингвистична способност. В какво се проявява творчеството на пишещия човек? Проф. д-р Катя Стойчева ще разгледа връзката на писането с креативността на индивида и развитието й, а с доц. д-р Александра Иванова ще разговаряме за мястото на писането в арт терапевтичната работа.

 Творчеството в науката и изкуството, технологиите и културата

 Какво мотивира творчеството и творческия процес?

Семинарът е открит за всички, които се интересуват от творчеството и искат да научат повече за изследванията и резултатите в психологията на творчеството от представители на Департамента по психология на ИИНЧ-БАН и техните гости.

Страхът е най-често срещаната емоция в разказите за лични преживявания през различните етапи на кризата, породена от Covid-19

Анализ на текстове от 45 ретроспективни календарни интервюта с представители на три различни групи от българското общество показва, че страхът е емоцията, която се среща най-често в разказите на хората за пандемията. Обработеният текстов материал обхваща повече от 220 хиляди думи и включва разказите на работещи родители с малки деца, лица с хронични заболявания и лица, изгубили работа по време на кризата, породена от Covid-19.

Участниците в изследването са поканени да споделят лични преживявания, свързани с различни аспекти на своето ежедневие и промените, свързани с противоепидемичните мерки. Събраните данни включват разкази за отражението на пандемията върху професионалния и семейния живот, социалната активност, здравословното състояние и навици, времето за хоби, спорт, образование, квалификация и др. Всички календарни интервюта са фокусирани върху отделните етапи на кризата през периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. Проведен е тематичен контент анализ, а с помощта на специализиран софтуер е проследено наличието на емоции в речта. За целта екипът на изследването създава специализиран речник, основан на класификацията на емоциите на психолога Карол Изард. Учените формират групи от семантично свързани понятия с помощта на синонимни речници и речници на сродните думи в българския език.

Резултатите показват, че страхът се откроява ясно като доминираща емоция в разказите за пандемията, следван от емоциите интерес, тъга и радост. Любопитни са различията, които се очертават между представителите на трите групи, включени в изследването. При работещите родители, в текстовете по-често присъстват думи, които свидетелстват за радост и интерес. В речта на лица с хронични заболявания се появяват нюанси на гнева, които допълват преобладаващите страх и тъга. В групата на лицата, изгубили работата си, се появяват отвращение и изненада, които изцяло отсъстват или са много слабо представени в другите две групи.

Предстои резултатите от проведените анализи да бъдат представени на международни форуми и да бъдат публикувани в специализирани научни издания. Изследването се провежда по проект „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията", реализиран от Институт за изследване на населението и човека – БАН с договор № KП-06-КД2/5, финансиран по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.

Повече за проекта можете да откриете на:
www.cov19resilience.social

XIII Национална школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки

"Пътища към устойчивото развитие:

подходи и приноси на социалните науки"

25 - 27 май 2022 г., София

ТЕМА:

Темата на тазгодишното XIII издание на Националната школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки е вдъхновена от Целите за устойчиво развитие, заложени в глобалната Програма за устойчиво развитие до 2030 г. на Организацията на обединените нации, и обявяването на 2022 година от ООН за Международна година на фундаменталните науки за устойчиво развитие.

17-те Цели обхващат трите измерения на устойчивото развитие: икономическото, социалното и екологичното, а в областта на социалните науки попадат цели като Цел 3: Добро здраве и благополучие, Цел 4: Качествено образование, Цел 5: Равенство между половете, Цел 8: Достоен труд и икономически растеж, Цел 10: Намаляване на неравенствата, Цел 17: Партньорства за постигане на целите. С присъединяването ни към тези глобални усилия целим да покажем значимия принос на младите български изследователи в областта на социалните науки за постигане Целите за устойчиво развитие и за насърчаване благополучието и реализирането на индивидуалния потенциал на човека и прогреса и благоденствието на обществата.

ВРЕМЕ:

Школата ще се проведе на 25, 26 и 27 май 2022 г.

ФОРМАТ:

Школата ще се проведе в хибридна форма в гр. София и онлайн.
Програмата ѝ ще включва лекции и тематични секции с представяне на научни съобщения.

ЛЕКТОРИ:

ВАЖНИ ДАТИ: 

Е-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Покана

Заявка за участие

Изисквания за подготвяне на резюме

Пленарни лекции

Изисквания за подготвяне на доклад

Директор на школата: доц. д-р Анна Александрова-Караманова

От януари 2022 г. в Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на тригодишен международен научноизследователски проект

ЗДРАВНИ И ПСИХОСОЦИАЛНИ ДЪЛГОСРОЧНИ ЕФЕКТИ И КОПИНГ РЕСУРСИ ПРИ ТЕЖКО ИЛИ КРИТИЧНО ПРЕБОЛЕДУВАЛИ COVID-19: КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ (2022-2024)

Пост-ковид синдромът е състояние, характеризиращо се с дългосрочни симптоми и усложнения, които продължават или се развиват след остър COVID-19. Установено е, че по-голямата част (до 80%) от пациентите, приети в болница с тежка форма на COVID-19, изпитват дълготрайни физически и психологични симптоми.
Целта на изследването е да проучи с помощта на качествени методи преживяванията на тежко или критично преболедували COVID-19 в рамките на една година след изписване от болницата в четири държави от Източна и Централна Европа: България, Словакия, Хърватия и Румъния. Ще бъдат проучени както негативни (физически и психични симптоми, когнитивни симптоми, посттравматичен стрес, затруднения в социалното функциониране, намалена способност за самостоятелно функциониране и др.), така и позитивни пост-ковид ефекти (посттравматичен растеж). Ще бъде оценена ролята на личностните (напр. Аз-ефективност, резилианс, надежда, оптимизъм), социалните (напр. социална подкрепа) и други (напр. финансови) копинг ресурси в периода на възстановяване. Ще бъдат анализирани връзките между пост-ковид ефектите и копинг ресурсите, тяхната роля в преживяването на различни пътища към възстановяването, както и влиянието на локалния социокултурен контекст и епидемичните ситуации в четирите държави.

In January 2022, the Institute for Population and Human Studies - Bulgarian Academy of Sciences started the implementation of the three-year international research project

HEALTH AND PSYCHOSOCIAL LONG-TERM EFFECTS AND COPING RESOURCES IN SEVERE OR CRITICAL COVID-19 SURVIVORS: A QUALITATIVE STUDY (2022-2024)

Post COVID-19 syndrome is a condition characterized by long-term symptoms and complications that continue or develop after acute COVID-19. It has been found the majority (up to 80%) of patients admitted to hospital with severe COVID-19 disease experience long-term physical and psychological symptoms.
The study aims to qualitatively explore the experiences of severe or critical COVID-19 adult survivors throughout the post-acute period (within 1 year post hospital discharge) in four Eastern and Central European countries: Bulgaria, Slovakia, Croatia, and Romania. It will examine both negative (physical and mental health symptoms, cognitive symptoms, post-traumatic stress, difficulties in social functioning, diminished functional ability, etc.) and positive (post-traumatic growth) long-term post COVID effects and will assess the role of survivors' personal (e.g., self-efficacy, resilience, hope, optimism), social (e.g., social support) and other (e.g., financial) coping resources in the recovery period. Relationships between post COVID effects and coping resources, their role in experiencing different roads to recovery, and impact of local sociocultural context and epidemic-related situations in the participating countries will be explored.