Download Template for Joomla Full premium theme.

Deutschland online bookmaker http://artbetting.de/bet365/ 100% Bonus.

Online bookmaker bet365

Project naglasi emigratsia jizneno planirane 2020
 
ПСИХОЛОГИЧНИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА НАГЛАСИТЕ КЪМ ЕМИГРАЦИЯ И ЖИЗНЕНОТО ПЛАНИРАНЕ ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА, В КОНТЕКСТА НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В БЪЛГАРИЯ  (2020 -2023)

Институт за изследване на населението и човека – БАН стартира изпълнението на проект № KП-06-Н35/4 „Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора, в контекста на демографските предизвикателства в България", Финансиран по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019г." на Фонд „Научни изследвания", МОН.

Ръководител на проекта е доц. д-р Диана Бакалова. В екипа по проекта участват учени от Секция "Социална, трудова и консултативна психология" - проф. д-р Йоланда Зографова, проф. д-р Антоанета Христова, гл. ас. д-р Илина Начева, гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева, гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова, гл. ас. д-р Екатерина Димитрова и докторант Йоанна Драгнева.

Целта на проекта е да се анализира влиянието на психологичните детерминанти: ценности, оптимизъм и склонност към поемане на риск, върху нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора в България. Планирани са следните дейности:
- Създаване на нов теоретичен обяснителен психологически модел на нагласите към емиграция при младите хора в България и конструиране на нов изследователски инструментариум (оригинални авторски методики), вкл. провеждане на качествено и пилотно количествено изследване;
- Провеждане на национално представително изследване на психологичните детерминанти на нагласите към емиграция и жизненото планиране при младите хора;
- Популяризация на проектните дейности и резултати чрез онлайн канали, научни публикации, участие и организиране на научни форуми и др.;
- Извеждане на препоръки за политики, свързани с нагласите към емиграция на младите хора, както и на препоръки за включване в системата на формалното образование на обучителна програма за изграждане на умения за жизнено планиране сред млади хора.
Предвидените дейности обхващат период от 3 години.
 
Актуална информация по проектните дейности е достъпна на Фейсбук страницата на проекта:   https://www.facebook.com/emigrationattitude/ 

СТРЕС И СПРАВЯНЕ С НЕГО В УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЯВАЩА СЕ ИНФЕКЦИЯ ОТ КОРОНАВИРУС - III етап 

Представяне на резултатите от проф. Антоанета Христова

Резултати може да видите ТУК

Департамент „Психология" в Институт за изследване на населението и човека – Българската академия на науките (ИИНЧ-БАН) реализира третата вълна от изследването, посветено на реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България. Настоящото изследване е проведено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпростаняван чрез социални мрежи и сайтове в Интернет.

Данните показват, че 6% от извадката вече са прекарали болестта, а 5% в момента боледуват. Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че рискът е почти без възможност от избягване. Това оказва влияние върху спазването на мерките. Няма промяна в спазването им, сравнено между трите вълни на изследването.

Сред участниците има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти по равно разпределена в двете посоки на скалата. Натрупвания има в полюсните мнения и в средата, който индикатор води до затруднение в преценката за управлението на кризата.

В най-голяма степен се наблюдава обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84% подкрепят мерките на правителството, се достига до 35% оценка в положителната част на скалата понастоящем.

Тревожността се връща в старите нива от началото на март 2020 г., когато средната стойност е 5.4, сравнено с настоящите данни 5.55. Профилът на изследваните лица, които преживяват висока степен на тревожност, е хора, които работят от дома си, такива, които живеят в малки населени места, и участници в изследването, които боледуват от Ковид-19 към момента на провеждането му.

Интересен е резултатът, отнасящ се до използването на технически средства за комуникация, където продължават да се отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт.

Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи. Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо Ковид-19 като болест и икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството и се увеличава страхът от ковид пандемията, поради несигурността от ефективната работа на здравната система. Най-често използваните стратегии за справяне със стреса не се променят от предишните вълни на изследване, а именно -  наивен оптимизъм, поведенчески копинг и емоционален копинг.

Поради неопределеност на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация.

30.2

Институтът за изследване на населението и човека при Българската академия на науките и тази година бе организатор на Национална школа за докторанти и млади изследователи. 

 

XII Национална школа за докторанти и млади изследователи

"Кризата: индивидуални и социални проекции"

28 - 30 октомври 2020 г., София

Програмата включваше лекции върху актуални теми в областта на социалните науки и тематични секции с научни съобщения в областта на психологията, социологията, етнологията и политологията. 

В школата участваха 26 докторанти и млади изследователи от БАН – Институт за изследване на населението и човека, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, Институт по философия и социология, и от СУ «Св. Кл.Охридски», Нов български университет, ПУ «Паисий Хилендарски», ВТУ «Св.св. Кирил и Методий», ЮЗУ «Неофит Рилски», ВА «Г.С.Раковски», Медицински университет - Варна и Икономически университет - Варна.

Преподавателският екип номинира най-добре представилите се участници в отделните секции:
Соня Драгова-Колева (НБУ), Дияна Добрева-Христова (ИИНЧ-БАН), Ани Гиргицова (ИИНЧ-БАН), Десислава Пилева (ИЕФЕМ-БАН), Ивайло Марков (ИЕФЕМ-БАН), Емил Георгиев (ИИНЧ-БАН), Полина Георгиева (ВТУ «Св.Св. Кирил и Методий»), Деница Каприева (СУ "Св. Кл.Охридски"), Любомир Драганов (ИИНЧ-БАН), Любомира Цветкова (СУ "Св. Кл.Охридски"), Христина Телефонска (ВТУ «Св.св. Кирил и Методий»), Таня Илиева (ПУ "Паисий Хилендарски"), Жулиета Танева (ВА "Г.С.Раковски").

Сред тях с грамота за показани качества в представената разработка бяха наградени:
Деница Каприева, СУ "Св. Кл.Охридски"
Десислава Пилева, ИЕФЕМ – БАН
Дияна Добрева – Христова, ИИНЧ - БАН
Ивайло Марков, ИЕФЕМ – БАН
Любомир Драганов, ИИНЧ - БАН

От името на организаторите поздравяваме всички номинирани и наградени и им пожелаваме успех в изследователската работа и кариерно развитие!

Вижте програмата на школата
Разгледайте още снимки

Директор на школата: проф. д-р Катя Стойчева

 

Още статии ...