Download Template for Joomla Full premium theme.

Deutschland online bookmaker http://artbetting.de/bet365/ 100% Bonus.

Online bookmaker bet365

2018-11-13 14.14.56

Икономическата миграция – основна причина за демографската криза в България
Задълбочаващото се социално неравенство е друг фактор за засилване на неблагоприятните демографски тенденции

Екип от Департамент „Демография" от Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ-БАН) представи предложенията си по проект "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България", възложен от Министерски съвет.

Учените от шестте работни групи по проекта обобщиха резултатите от проучванията и предложиха конкретни мерки за промяна на негативните тенденции в демографското развитие на страната.

На пресконференция в БАН те обясниха ключовите процеси, засягащи възпроизводството на населението и формирането на съвременната демографска картина: раждаемост, смъртност, вътрешна и външна миграция и уязвими етнически и религиозни групи, като особен акцент беше поставен върху икономическата миграция, като основен фактор за обезлюдяване на отделни райони и намаляване числеността на населението.

Екипът представи възможните сценарии за развитие на населението в средносрочна перспектива, с акцент върху измененията в числеността и качеството на работната сила, както и мерки за оптимизиране на демографското възпроизводство. Сценариите са основани на авторски научни анализи и прогнози и прогнозирани тенденции за демографско развитие в страната.

Работна група "Демографско развитие, работна сила и трудови ресурси" предложи конкретни промени в законодателството и провежданите политики в областта на развитието на работната сила, с които да се повиши икономическата активност и заетост, както и за подобряване качеството на работните места и за насърчаване на участието в образование и обучение.

Според екипа, работил по проблемите на раждаемостта, семейните политики трябва да са насочени към подобряване качеството на живот и достъпа на семействата с деца до основни услуги като здравеопазване, образование, социална сфера и услуги за подкрепа при конфликти и трудности в семейството.

В национално представително изследване за нагласите към семейната политика, хората определят като най-важни качеството на грижата за деца и възможностите за намаляване на финансовите тежести върху семействата с деца.

Акцентът само върху политики, които целят повече на брой раждания, не е ефективният път за повишаване на раждаемостта.

Пакетът от предложения на екипа включва мерки за разширяване на услугите за деца от 0 до 7 години, особено след първата година, като целта е родителите да се върнат на пазара на труда и да разчитат на качествена детска грижа. Предложени са също и мерки за финансови промени в различните програми на семейното подпомагане.

Работна група "Стареене, смъртност и качество на живот" предложи два типа мерки: за адаптиране на системите – социална, икономическа, осигурителна, здравна, образователна и др. към новите реалности на едно все по-остаряло общество и мерки за редуциране на детската и преждевременната смъртност, където има най-сериозен потенциал за намаление на смъртността.

Акцентът е върху мерките в областта на стареене на населението.

Изходните постановки в работата на групата са, че стареенето на населението е паневропейски процес, етап от цивилизационното развитие на обществата. То се наблюдава именно в развитите страни. Основите на процесите на остаряване в България са заложени отдавна и в средносрочна перспектива не могат да бъдат обърнати.

Според учените е необходимо да се адаптираме, да се подготвим за този етап от развитието на нашето общество. Стареенето на населението създава предизвикателства, но генерира и възможности и от нас като общество зависи дали и как ще преодолеем първите и дали и как ще се възползваме от вторите.

Основната дилема на стареещите общества е как при намалявашия брой на работната сила и нейното стереене, при нарастване числеността на възрастното население да се запазят и увеличат постигнатите до момента социални и икономически права за всички членове на обществото, от всички поколения.

Този сложен въпрос изисква комплексни решения, за които разполагаме с време за реакция до 2030-2035 г. Усилията трябва да бъдат концентрирани във времето и изискват съвместна работа и интегриране на действията на различни министерства.

В рамките на работата на групата са разработени 10 пакета от мерки, общо 109. Всеки пакет би имал по-висока резултатност, ако мерките се прилагат заедно.

В един от пакетите, който е насочен към повишаване на производителността на труда, представена възможността за преориентация на икономиката и образованието към високотехнологични отрасли, защото те подпомагат живота на възрастните хора. Те са един платежоспособен сегмент на пазара в Европа, който ще расте в бъдеще. Този пазар ще има все по-голямо значение за растежите на икономиките, а търсенето ще се определя все повече от потребностите на растящия дял възрастни хора. "

Групата „Уязвими етнически групи и общности" фокусира вниманието си върху един основен фактор за множество наблюдавани неблагополучни тенденции в демографското, здравното и социалното развитие на обществото – нарастването на социалните неравенства.

Анализът на социалните и демографските процеси в страната е през призмата на този основен за всички тях фактор и се отнася до всички лица и групи в риск от бедност и социално изключване, независимо от етническата идентичност.

Мерките, които се предлагат от екипа, са насочени към намаляване на социалните неравенства в ранното детско развитие, предучилищното и училищното образование, достъпа до качествено здравеопазване, достъпа до легитимния пазар на труда, намаляването на бедността и осигуряването на задължителни условия за социално включване и недискриминация.

Работната група по „Миграция и национална идентичнст" представи социално-демографските и икономически характеристики на българските мигранти, както и ‎ реалностите и предизвикателствата пред ‎демографските политики и практики в момента и потенциалът на българските общности зад граница за ‎преодоляване на демографската криза.‎

Специфична работна крупа към проекта обобщи историческия опит на българските правителства след Освобождението в преодоляване на демографските проблеми в България през периода 1879 – 1989 г.

Целта на изследването им е да установят основните видове мерки, формулирани и реализирани от управляващите за преодоляване на демографски проблеми през периода 1879 – 1989 г., да се разкрие тяхното предназначение и да се оцени ефектът от прилагането им.

Общият извод е, че през изследвания период в България за решаването на съществуващите демографски проблеми се осъществяват мерки, за които е характерна подчертана приемственост. Въпреки това за тях са характерни стеснен обхват на провеждане, нереалистичното определяне на главния обект в отделни техни направления, неефективност на някои от принципите, върху които те се изграждат, несъответствие между нормативните постановки и прилаганите за тяхната реализация действия и ред други недостатъци. Това предопределя невъзможността да се изпълни целта, заложена като основополагаща при реализирането на този тип мерки през изследвания период – постигане на устойчиво демографско развитие.

Екипът на ИИНЧ съобщи, че на 14 ноември, в София се открива ‎Научна конференция с международно участие „Демографски предизвикателства и политики", ‎финансирана по проект „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България". ‎ Институтът домакин и ‎организатор на ‎събитиево, което ще продължи два дни.

В конференцията ще участват общо 83 учени от 6 страни – Австрия, Беларус, България, Русия, Унгария и Швеция, които ще ‎представят 65 доклада.‎