Институтът за изследване на населението и човека при БАН е научно звено за теоретични и научно-приложни изследвания и за подготовка на научни кадри в областта на демографията и психологията. Неговата история започва на 01.07.2010 г. с обединението на две звена на БАН - Институт по психология и Център за изследване на населението.
Кратка история на Института по психология при БАН
Началото е през 1973 г, когато на 11 март се създава първото академично звено по психология като Лаборатория по психология, в рамките на Единния център по философия и социология към БАН. За директор на звеното е назначена проф. Здрава Иванова, под чието ръководство се установяват основните научно-организационни принципи на работа. Постепенно и трудно става формирането на Лабораторията. В началото работят само трима сътрудници. Проблемите, които се разработват са предимно в областта на трудовата дейност.
Научно-изследователската дейност се разраства и в резултат на това, на 01.07.1980 г. звеното получава статут на Централна лаборатория по психология към БАН. През 1982 г. за директор е назначен проф. Георги Йолов. Започва постепенно увеличаване броя на научните сътрудници, разширяване на тематиката, разрастване на контактите както в страната със сродни звена, така и на международно равнище. Организират се международни прояви, конференции и школи. Увеличава се публикационната дейност на сътрудниците. Разширяват се и контактите с практиката.
На 01.05.1990 г. Централната лаборатория прераства в Институт по психология при БАН и се превръща във водеща научно-изследователска и методическа институция по психология в България.
През 1991 г. за директор на Института по психология е избран проф. Енчо Герганов. Тогава започва периодът на преход в България, сменя се политическата система, настъпва икономическа криза, променя се отношението към научните институции, но позициите на института се затвърждават.
Новите социално-икономически условия налагат промени на организационно равнище, което започва активно да се осъществява след избора на доц. д-р Веселина Русинова за директор на Института по психология през 1995 г. Това е период, през който се разрастват междукултурните контакти. Голяма част от сътрудниците на института са включени в международни организации, разширява се международното сътрудничество и се провеждат редица междукултурни изследвания с психологически институти и университети, с учени от Великобритания, Германия, Холандия, Япония, Украйна, Румъния, Финландия, Франция, Македония, САЩ и др.
Непрекъснато се увеличава и публикационната активност през 1998 г. Институтът по психология започва и издаването на първото академично списание по психология ,,Психологични изследвания”. Голямо внимание се обръща и на научно-приложната и практическата дейност на института.
През последните години системно се организират конференции и школи с международно участие. На всеки две години от 2004 г. се провеждат школи за млади учени и докторанти.
През 2008 г. за директор на ИП-БАН е избран проф. д-р, дмн Божидар Димитров.
През последните 10 години сътрудниците на Института по психология имат сериозен принос в изучаването и интерпретирането на психологичните последствия от разширяването на Европейския съюз и свързаните с него промени в образованието, политиката, организационното развитие, здравето, оптималното психично функциониране и благополучие на хората; В разкриването на основните механизми на социалната трансформация, на развитието на човешките ресурси и на тяхната реализация в условията на пазарна икономика; Във внедряването в практиката на нови и адаптирани диагностични инструменти и конкретни подходи за утвърждаване на националната идентичност на българските културни и духовни ценности.
Кратка история на Центъра за изследване на населението при БАН
Историята на Центъра за изследване на населението при БАН започва като Институт по демография, който е основан на 07.05.1990 г. като един от най-новите институти за обществени науки и като самостоятелно научно звено в структурата на БАН. Основната цел на неговото създаване е той да бъде център за разработване на специфична демографска методология за анализ, моделиране и прогнозиране на демографските процеси, да координира дейностите в тази област и да анализира кардиналните проблеми на населението и произтичащата от това демографска политика на страната. Научният му състав е формиран от научни сътрудници, работили в областта на демографията в БАН и в други институции в страната. Той е приемник на дейността на Секцията за изследване на семейството и населението в Института по социология при БАН, на Центъра за демографски изследвания към Президиума на БАН и на Лабораторията за демографски изследвания към Висшия икономически институт (сега УНСС). Негов пръв директор е проф. Минко Минков, д ик.н. Приоритетите на научно-изследователската дейност на Института се определят от специфичната демографска ситуация в условията на прехода у нас, която се характеризира с намаляваща раждаемост, нарастваща смъртност и отрицателен естествен и механичен прираст със съответно влошаващи се възрастови и социални структури на населението. Те са съобразени с демографската проблематика на международните организации и със специфичните особености на развитието на населението в страните от Централна и Източна Европа в прехода към пазарно стопанство.
През 2002 г. Институтът по демография се преобразува в Център за изследване на населението (ЦИН-БАН). Съобразявайки се със съвременното равнище на демографската наука, изследователите от ЦИН следват традициите на българската демографска школа, чието начало е поставено в края на 19 в. от видни български статистици-изследователи като Марин Дринов, Кирил Попов и която е развита впоследствие от университетските професори Г. Данаилов, Д. Мишайков и техните последователи акад. И. Стефанов, проф. З. Сугарев, проф. Н. Наумов, проф. А. Тотев и проф. М. Минков.
През последното десетилетие ЦИН остава единственото в страната звено за теоретични и приложни научни демографски изследвания. Обект на изучаване е населението на България като се прилага и разработва методологията на демографските изследвания с оглед разкриване на закономерностите и факторите на развитието, както и насоките на стратегията и политиката за населението в условията на европейската интеграция и тенденциите на глобалното развитие.
ЦИН участва в разработката на Националната стратегия за развитието на населението на Р България (2006-2020 г.); Включва се в изпълнението на Националния план за действие за осъществяване на стратегическите цели на страната за демографското и развитие до 2020 г.; Участва активно в подготовката на Бяла книга за демографското развитие на България и др.
ЦИН е организатор на научни конференции, издава сборници монографии, учебници и от 1983 г. списание ,,Население”, което е поле на изява на автори от различни научни области, чиито изследвания са свързани с демографските проблеми.
Институтът за изследване на населението и човека при БАН днес
Проблематиката, разработвана от учените в новото звено е продължение на тази, която е разработвана в предишните две организации. Става дума за два проблемни сфери - областта на демографията и в областта на психологията. Всъщност в утвърдените Мисия и Приоритети на новия институт тези кръгове са ясно очертани, така че те ще са водещи и в бъдещото развитие на научната работа като се развият и релевантни връзки и мултиаспектни проекти между двата клона на социално познание.
Проблемните сфери, в които се развива научно-изследователската дейност в департамента "Демография" обхващат проучвания върху историческа демография на българските земи, въпроси на миграционната политика в исторически план, взаимовръзка между селската селищна система и човешкия потенциал на българското село, демографски проблеми на раждаемост при етническата група на ромите, анализи на развитието на населението на България през 20 и 21 в., въпроси на здравния статус и достъпа до здравеопазване на ромите в крос-културен аспект.
Научните области, в които се развива дейността в департамент "Психология" са проблеми на поведение то и здравето при юношите в крос-културен аспект, на ценностите на българина през периода на най-новата история на страната, на психологичните фактори при процесите на учене през целия живот, организационно-психологични и личностни особености на психичното здраве и благополучие, щастието, перфекционизма, сравнителни междукултурни анализи на нагласите спрямо етноси, когнитивно-психологичните аспекти на емоционалното развитие в детска възраст, върхови постижения през призмата на хуманистичния подход, кариерното развитие на докторантите. Реализират се и значими изследвания в областта на невропсихологията като проучването на зрителна и тактилна перцепция за диагностика на нарушения в способността на учене при деца и др.
Традиционната форма за участието на Института за изследване на населението и човека при БАН в подготовката на специалисти е осъществяваната от научните му сътрудници преподавателска дейност във висшите училища и обучението на докторанти.
През 2010 г. за директор на новосъздаденото звено - ИИНЧ е избрана доц. Антоанета Христова.
